Вдовец с три малки деца, приятен и амбициозен мъж, Воукт беше с петнайсет години по-възрастен от Мариан Долархайд. Мразеше едно-единствено нещо и то бе вестникът на Сейнт Луис „Поуст-Диспач“, опърлил перата му по време на скандала с регистрацията на гласоподавателите през 1936 година, а през 1940-та разкри манипулациите на Демократическата партия в Сейнт Луис за спечелването на губернаторския стол.
Звездата на Воукт започна да изгрява отново през 1943 година. Беше избран за делегат на щатското Законодателно събрание, сочеха го като най-вероятен участник в предстоящия конституционен конгрес на щата.
Мариан се прояви добре като съпруга на политик и Воукт купи хубава стара къща на Олив Стрийт, много подходяща за приеми.
Франсис Долархайд, беше живял една седмица при баба си, когато тя го заведе там.
Баба Долархайд никога не бе стъпвала у дъщеря си. Прислужницата, която отвори вратата, не я познаваше.
— Казвам се госпожа Долархайд — заяви тя и влезе решително вътре. Комбинезонът и висеше една педя отзад на гърба. Тя вкара Франсис в просторна дневна със запалена камина.
— Кой е, Виола?
Женски глас от горния етаж. Баба стисна лицето на Франсис в шепата си. Ноздрите му се изпълниха с миризмата на студена кожена ръкавица. Ушите му доловиха напрегнат шепот:
— Иди при мама, Франсис. Иди при мама! Тичай!
Той се сви, сгърчен под острия и поглед.
— Тичай при мама! — повтори баба, сграбчи го за раменете и го завъртя по посока на стълбата. Момчето непохватно се изкачи до междинната площадка, спря и се обърна назад. Баба му рязко вирна брадичка, посочвайки му посоката, в която трябва да продължи. Франсис се изкачи в коридора и тръгна към открехнатата врата на една от спалните.
Мама беше седнала пред тоалетната си масичка и внимателно оглеждаше грима си в огледало, заобиколено от множество крушки. Готвеше се да ходи на политическо събрание и с ружа не биваше да се прекалява. Беше с гръб към вратата.
— Хмахма — изписука Франсис, както го бяха учили. Опита пак, с още повече старание: — Хмахма. Тогава Мариан го зърна в огледалото.
— Ако търсиш Нед, той още не се е прибрал от…
— Хмахма. Той пристъпи в кръга от безпощадната светлина.
Мариан чу гласа на майка си, която си поръчваше чай. Очите и се разшириха и тя се скова. Без да се обърне, изключи осветлението на огледалото. В полумрака се разнесе протяжен стон, завършил с хлип. Може би плачеше за себе си, може би за него.
После баба започна да води Франсис на всички митинги и политически събрания. Там охотно обясняваше чие е това дете и откъде идва. Караше го да казва „здрасти“ на всички. У дома не бяха упражнявали тази дума.
Господин Воукт изгуби изборите. Не му достигнаха хиляда и осемстотин гласа.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
За Франсис Долархайд къщата на баба беше свят населен от възлести крака с разширени вени. От три години баба Долархайд бе открила старчески приют. След смъртта на мъжа и през 1936 година тя изпита сериозни парични затруднения, защото беше дама по рождение и не притежаваше никакви практически умения.
Остана и единствено тази огромна къща и неизплатените дългове на мъжа и. Изключено бе да си намери наематели, къщата беше твърде отдалечена от града, за да стане за пансион. Заплашваше я конфискация.
Затова съобщението в местната преса за брака между Мариан и влиятелния господин Хауърд Воукт падна като балсам върху разтревожената и душа. Но писмата и с молба за помощ останаха без отговор, по телефона и казваха, че госпожа Воукт не си е у дома.
В крайна сметка огорчената баба Долархайд успя да сключи договор с общината и първите бедни старци се настаниха в дома и. Властите и отпускаха известна сума за всеки от тях, от време на време далечни роднини на пансионерите изпращаха спорадични дребни дарения. Положението и малко се подобри, когато започна да приема и хора от средната класа.
През цялото време не получи от Мариан нито цент, въпреки че несъмнено би могла да и помогне.
Сега Франсис Долархайд си играеше на пода сред гора от разширени вени. Правеше си колички от плочките на бабиния „Ма-джонг“ и ги тикаше между разкривените като разсъхнати коренища крака.
Госпожа Долархайд успяваше да поддържа що-годе чисто облеклото на пациентите си, но с това горе-долу се изчерпваха и всичките и грижи за тях. Старците седяха по цял ден във всекидневната и слушаха радио. За разнообразие бяха получили и един аквариум, а някакъв търговец с милозлива душа отпусна пари за линолеум, спасявайки по този начин паркета от неизбежните локвички.