Пресегна се към нощната масичка и напипа ченето си, натопено в чаша с вода.
Винаги си слагаше изкуствените зъби, преди да стане от леглото. Тръгна към банята, без да пали осветлението. В тъмното напипа тоалетната чиния и седна на нея като добро момче.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Промяната в състоянието на баба пролича за пръв път през зимата на 1947 година, когато Франсис беше на осем години. Престана да се храни с него в стаята си и двамата се преместиха долу, в общата трапезария. Баба сядаше начело на голямата маса, около която се настаняваха останалите обитатели на приюта.
Още от момиче баба бе обучена на изкуството да бъде очарователна домакиня. Измъкна отнякъде сребърно звънче, излъска го и го постави до чинията си.
Да поддържаш добрия тон на масата, да ръководиш прислугата, да насочваш разговора така, че в него да вземат участие не само словоохотливите, но и по-стеснителните гости — всичко това бе цяла наука, която за жалост безславно западаше.
Преди години баба Долархайд беше ненадмината в това отношение. Благодарение на усърдието и тук на масата все пак бяха водени и смислени разговори.
Седнал на противоположния край на редицата кимащи побелели глави, Франсис внимателно следеше усилията на баба да събуди някакви спомени у онези пансионери, които още не бяха забравили напълно своето минало. Тя прояви жив интерес към сватбеното пътешествие на госпожа Флодър до Канзас Сити, неколкократно се завърна към жълтата треска, поразила господин Итън на младини, с насърчителна усмивка кимаше срещу останалите, случайно издали смислени звуци.
— Страшно интересно, нали, Франсис? — питаше от време на време и удряше звънчето за следващото блюдо. Храната бе еднообразен низ месно-зеленчукови яхнии, но баба държеше те да бъдат поднасяни отделно, за голямо неудоволствие, на работещите в кухнята.
На тази маса темата за житейските неблагополучия беше табу. А онези от пансионерите, които разсипваха храната си, заспиваха или просто забравяха защо са тук, биваха вкарвани в правия път с рязко удряне на звънеца, придружено от повелителен жест. Баба продължаваше да държи толкова прислужници, колкото и позволяваха средствата.
Но здравето и постепенно се влошаваше. Отслабна и изведнъж откри, че може да облича дрехи, които от години стояха неизползвани в гардероба. Някои от тях бяха действително елегантни. А лицето и прическата и все повече започваха да наподобяват образа на Джордж Вашингтон, отпечатан върху банкнотите от един долар.
През пролетта маниерите и започнаха да губят светската си изтънченост. Командваше масата с все същата желязна ръка, но вече говореше само тя и никой не смееше да прекъсне безкрайните и спомени за Сейнт Чарлс — града на нейната младост. Накрая, за да събуди интереса на присъстващите и да образова Франсис, тя започна да споделя и доста интимни моменти от живота си.
Цял един сезон баба действително е била първа дама на областта, получавала покани за най-изисканите балове в Сейнт Луис, отвъд реката. Това било през 1907 година. Сам по себе си този факт съдържал „конкретна поука“ за всички, казваше тя и спираше настойчив поглед върху Франсис, който кръстосваше крака под масата.
— Живеех във време, когато медицината не бе в състояние да помага бог знае колко на ощетените от природата хора — говореше тя. — Имах великолепна кожа и коса и максимално се възползвах от този факт. С помощта на силната си воля и висок дух успях да превърна недотам съвършените си зъби в допълнителен чар, бих казала — дори в своеобразна красота. Не бих ги подменила за нищо на света!
След това подробно обясни защо нямала доверие на докторите. Как, когато станало ясно, че ще загуби зъбите си заради болест на венците, успяла да преодолее своето недоверие и се оставила в ръцете на швейцареца доктор Феликс Бертл — един от най-добрите зъболекари в Средния запад. „Швейцарските“ ченета на този доктор били особено популярни сред определени среди и той се радвал на голяма клиентела, подчерта баба. При него идвали хора чак от Сан Франциско. Оперни певци, опасяващи се, че липсата на зъби ще се отрази на гласа им, актьори и други известни личности. Доктор Бертл бил в състояние да реконструира с невероятна точност естествените зъби на своите пациенти, експериментирал с различни съставки за изкуствени протези и тяхното въздействие върху звучността на гласа.
Когато приключил с баба, зъбите и изглеждали съвсем като преди. А тя свикнала с тях благодарение на изключителния си дух и не изгубила дори грам от необикновения си чар, твърдеше баба с палава усмивка на уста.