Трудно е да лежиш неподвижно и да правиш опит да заспиш, когато имаш да мислиш за толкова много неща. Особено е трудно в светла и ясна нощ.
Франсис знаеше, че баба е права. Беше я оскърбил, беше я накарал да се засрами от него, затова бе съвсем справедливо за провинението му да разберат всички, дори жителите на далечния Сейнт Чарлс. Не и се сърдеше; защото много я обичаше.
Представи си как в къщата се промъкват крадци, той героично защищава баба от тях и в замяна тя разкаяно прошепва:
— Оказа се, че съвсем не си дяволско изчадие, Франсис. Ти си моето добро момче!
После в главата му изплува друга картина — в къщата се промъква злодей и иска да покаже на баба срамните си части. Как би могъл да я защити? Още е много малък, за да се бие с някой едър разбойник. Започна да обмисля различни варианти. В килера на Куин Мадър висеше остър сатър. С него бе заклала кокошката, а после небрежно го избърса с парче вестник. Трябва да се погрижи за този сатър, реши Франсис, трябва да преодолее страха си от тъмнината и да свърши тая работа. Не може да го е страх, ако наистина обича баба. Не той, а разбойникът трябва да се страхува от тъмнината!
Тихо се промъкна по стълбите и влезе в килера. Сатърът висеше на мястото си и, от него се носеше особена миризма. Като миризмата в мивката, след като Куин Мадър бе почистила вътрешностите на закланото пиле. Тежестта на сатъра и добре наточеното острие изпълниха с увереност Франсис. Понесе го към стаята на баба. Искаше да се увери, че там няма никакви разбойници. Баба спеше. В стаята беше тъмно, но той знаеше къде точно е леглото и. Ако вътре имаше разбойник, дишането му несъмнено щеше да се чува, както чуваше дишането на баба. Момчето знаеше къде трябва да е вратът му — точно под мястото, откъдето долиташе дишането. Ако се е промъкнал разбойник, той ще тръгне към него съвсем тихо, ей така. И ще вдигне сатъра с две ръце над главата си, ей така.
Франсис се, препъна в чехлите на баба пред леглото, сатърът се залюля в тъмнината и се удари леко в металния абажур на нощната лампа. Баба се обърна в леглото и примлясна, а Франсис замръзна на мястото си. Стиснали здраво дръжката на сатъра, ръцете му трепереха от напрежение. Баба захърка. Любовта направо го изпепеляваше. Напусна на пръсти спалнята. Беше готов на всичко, за да защити баба. Трябва да я защити! Вече не се страхуваше от мрака, но все пак тъмната къща го задушаваше.
Излезе през задната врата, пристъпи няколко крачки напред, извърна лице към ярката луна и пое въздух с пълни гърди. Имаше чувството, че вдишва светлина. Очите му се извъртяха в орбитите си, в бялото им за миг се отрази разкривеният кръг на луната. После бавно заеха нормално положение и две малки светли кръгчета проблеснаха в зениците им.
Душата му продължаваше да се задушава от любов, не успя да се освободи от това изпепеляващо чувство дори когато изпусна всичкия въздух от дробовете си. Тръгна забързано към пилчарника. Земята под босите му нозе бе студена, студено бе и острието на сатъра, което го почукваше по бедрото. Затича се малко преди нещо в него да избухне.
Изправен до помпата зад пилчарника, Франсис бавно се изми. За пръв път през живота си бе обладан от толкова сладостен покой. Подложи го на внимателен анализ с всичките си сетива и установи, че това е безкраен, чудесен мир, който го обгръща отвсякъде.
Докато измиваше кръвта от корема и краката си, онова, което баба милостиво не бе отрязала с ножицата, стърчеше победоносно. Съзнанието му беше кристално ясно, а умът — спокоен. Трябваше да измисли нещо за окървавената нощница. Най-добре да я скрие под чувалите в хамбара.
Баба доста се зачуди при вида на убитото пиле. Не и изглеждаше да е работа на лисица.
Месец по-късно Куин Мадър влезе да търси пресни яйца в пилчарника и откри още едно обезглавено пиле. Този път главата не беше отрязана, а отскубната.
На вечеря баба обяви, че това е работа на някой озлобен прислужник, когото е прогонила. Каза, че се е оплакала на шерифа.
Франсис седеше мълчаливо на масата. Свиваше и разпускаше длан при спомена за бляскавото, премигващо оченце, което надничаше от шепата му. Понякога нощем той стискаше неотрязаното от ножицата, за да го предпази. Стискаше го и имаше чувството, че усеща премигване на оченце.
Баба се променяше бързо. Ставаше все по-свадлива и прислугата трудно се задържаше в големия дом. Въпреки очевидната липса на хора за поддръжка на стаите вниманието и се насочи изцяло към кухнята. Почти не излизаше оттам и постоянно наставляваше Куин Мадър. Тя бе работила цял живот за семейство Долархайд и бе останала единствената прислужница на постоянна работа.