Със зачервено от топлината лице баба неуморно шеташе из тясното помещение, постоянно забравяше да довърши започнатите гозби, които след това се изхвърляха. Бе обзета от мания за икономии и претопляше стари манджи, докато пресните зеленчуци вехнеха в килера.
Превърна се в истински фанатик по отношение на разходите. Постоянно намаляваше сапуна и белината в прането, вследствие на което чаршафите придобиха мътносив цвят. Само през месец ноември смени пет чернокожи прислужници. Никоя от тях не пожела да остане повече от седмица.
Когато и последната си отиде, баба побесня. Започна да шари нагоре-надолу из къщата, сипейки яростни проклятия. Нахлу в кухнята и откри, че Куин Мадър е оставила шипка брашно на дъската за точене след омесване на тестото.
Насред парата на къкрещите гозби, половин час преди вечерята, тя пристъпи и удари силен плесник на чернокожата готвачка. Смаяната Куин Мадър изпусна черпака и от очите и бликнаха сълзи. Баба отново вдигна ръка, но едра розова длан я отблъсна.
— Да не сте посмели! — каза бавно Куин Мадър. — Виждам, че не сте на себе си, госпожо Долархайд, но въпреки това ви предупреждавам никога повече да не правите това!
Бълвайки ругатни и обиди, баба сграбчи с голи ръце голямата тенджера със супа, която къкреше на огъня, и я обърна върху горещата печка. После се качи горе и затръшна вратата на спалнята си. Франсис я чуваше как продължава да вилнее, запращайки разни предмети към стените. До края на вечерта баба не излезе оттам.
Куин Мадър избърса локвата разлята супа и нахрани старците. После си събра нещата в една кошница, навлече стария пуловер, сложи си плетената шапка. Огледа се за Франсис, но не го откри никъде. Видя го седнал на стълбите едва когато се беше настанила в каруцата. С пъшкане слезе обратно на земята и се приближи до него.
— Отивам си, опосумче — рече Куин Мадър. — Вече няма да идвам тук. Ще помоля бакалката Сирония да се обади по телефона на майка ти. Ако имаш нужда от нещо, преди да дойде мама, ела у дома. Посегна да го погали по бузата, но той се отдръпна.
Господин Бейли цъкна с език и дръпна поводите на мулетата. Франсис мълчаливо гледаше как мъждукащият фенер бавно се стопява в нощния мрак. Откакто се увери, че Куин Мадър го е предала, гледката на този фенер събуждаше чувство на тъга и празнота в душата му. Днес вече му беше все едно, дори се радваше. Една трепкаща газена лампа, която се поклаща по пътя, нищо повече. Не можеше да се сравнява с луната. Какво ли е да убиеш муле, запита се той.
Мариан Долархайд Воукт не обърна внимание на обаждането по телефона. Появи се в къщата едва две седмици след това, и то по настояване на шерифа на Сейнт Чарлс. Дойде рано следобед, шофирайки сама един предвоенен пакард. Носеше шапка и ръкавици. Застанал край пътя, един от заместниците на шерифа се наведе към прозорчето на колата.
— Майка ви ни повика около обед, госпожо Воукт — обясни той. — Твърдеше, че е обрана от прислугата, а когато пристигнах, говореше несвързани неща, ще ме извините. Всичко е крайно занемарено. Шерифът реши да уведомим първо вас; надявам се, че разбирате. Господин Воукт е известен човек.
Мариан го разбра отлично. Господин Воукт беше един от комисионерите по обществено строителство в Сейнт Луис и беше изгубил благоразположението на своята партия.
— Доколкото разбирам, никой друг не е видял какво представлява къщата — продължи заместник-шерифът.
Майка и спеше, а край масата двама старци седяха в очакване на обяда си. В задния двор се разхождаше старица по бельо. Мариан набра номера на съпруга си.
— Често ли се правят проверки на подобни места? — попита го тя. — Изглежда, никой не знае какво става тук. Не знам дали някой от роднините не е правил оплакване. Едва ли имат роднини. Не, ти стой настрана. Трябват ми няколко негърки и доктор Уотърс. Ще се справя.
Четирийсет и пет минути по-късно пристигна лекарят, придружен от санитар в бяла престилка, След тях дойде открит камион с личната прислужница на Мариан и още пет чернокожи жени.
Когато Франсис се върна от училище, в стаята на баба бяха Мариан, докторът и санитарят. Отвътре баба крещеше проклятия. След известно време я изведоха в инвалиден стол. Очите и бяха изцъклени, а в свивката на ръката и бе прикрепено памуче. Без ченето лицето и изглеждаше странно смалено. Ръката на Мариан също бе превързана — баба я беше ухапала. Настаниха я на задната седалка заедно със санитаря и колата потегли. Франсис понечи да и помаха, но после отпусна ръка.
Жените изтъркаха и проветриха цялата къща, изпраха огромен куп пране и изкъпаха старците. Мариан работеше наравно с тях; като от време на време отскачаше до кухнята да хвърли поглед на импровизираната храна. Към Франсис се обръщаше само за да го попита къде се намира това или онова. След като освободи чистачките, Мариан позвъни в общината и съобщи, че госпожа Долархайд е получила удар. Беше вече тъмно, когато от „Социални грижи“ дойдоха с автобус да приберат пациентите. Франсис очакваше да вземат и него, но никой не му обърна внимание.