Стълбите проскърцваха в мрака. По тях се спускаше господин Долархайд с шумолящо кимоно. Очите му бяха подпухнали от сън.
Косата му бе влажна и сресана. Ноктите му — почистени и подрязани. Пристъпи леко и внимателно, понесъл като препълнена чаша своето върховно съсредоточие.
Разделен на две, филмът лежеше на масичката до прожекционния апарат. Още няколко ролки чакаха да бъдат изгорени. Сред десетките любителски филмчета бе подбрал две, беше ги преснимал в лабораторията и ги бе донесъл тук, да ги проучи на спокойствие.
Удобно настанен в стола-люлка, с поднос, върху който имаше сирене и плодове, Долархайд нагласи прожекционния апарат и се приготви да гледа.
Първото филмче е правено по време на пикник по празниците около Четвърти юли. Семейството бе чудесно — три деца, баща здравеняк, който в момента бърка с пръсти в буркан с кисели краставички. И майката.
Тя се вижда най-добре в кадрите, на които играе софтбол със съседските деца. Само петнайсетина секунди, през които печели предимство на втори пост, обръща се към подавача и очаква топката в разкрачена стойка, леко наведена напред, с подскачащи гърди под пуловера. Някакво хлапе замахва с бухалката и прекъсва приятната гледка. После жената пак е в кадър, камерата я следи как се връща на изходната позиция. Там слага крак върху гумената възглавничка, която използват вместо база, и се готви за удар от височината на бедрото. Мускулите на стройните и бедра се стягат.
Долархайд повтори няколко пъти кадъра с крака върху базата, лекото поклащане на ханша, стегнатите мускули на бедрото под срязаните джинси. Задържа последния кадър. Жената е заедно с децата си. Мръсни и уморени. Прегърнати са, а в краката им се мотае куче.
Оглушителната гръмотевица над къщата накара кристалните чаши в скрина на баба да зазвънтят. Долархайд се пресегна и взе от подноса една круша.
Другото филмче е разделено на няколко части, има си и заглавие. Картон от нова риза е прикрепен над счупена касичка-прасенце и на него с монети от по един цент е изписано „Новата къща“. Започва с бащата, който сваля табелата с надпис „Продава се“. Вдига я високо над главата си и смутено се усмихва. Джобовете му са обърнати с хастара навън, за да се види, че са празни.
Следващият кадър е направен отдалеч. Камерата се поклаща в ръцете на снимащия. Хубава къща с басейн, майка и три деца, седнали на прага. Кадърът се прехвърля към басейна. Хлапе с лъскава коса шляпа към трамплина, по плочките остават дири от мокрите му крака. Във водата се появяват глави, малко куче работи енергично с лапите и плува към дъщерята. Ушите му са прибрани, главата е вдигната високо над водата, бялото на очите му проблясва. Мама също е във водата, държи се за стълбичката и гледа към камерата. Къдравата и черна коса има блясъка на козина, гърдите под прилепналия бански мърдат, сякаш искат да изскочат навън, краката и правят ножични движения, вълнисти под водата.
Нощ. Зле експониран кадър на осветената къща, снимана отвъд басейна. По водата пробягват отразени светлини.
Вътре в къщата семейно веселие. Навсякъде пръснати кашони и амбалажна хартия. Стар сандък, още неотнесен на тавана. Малката дъщеря пробва дрехите на баба си, на главата си е сложила шапка за градинско увеселение. Бащата седи на дивана и изглежда леко на градус. Камерата се поклаща, вероятно озовала се в неговите ръце. Мама е пред огледалото с шапката на глава. Край нея се блъскат децата. Ухилените момчета ровят из старите женски вещи, момиченцето хладно оглежда мама, преценява себе си в идни години. Заключителни кадри. Мама се обръща към камерата и позира с ръце на тила. Тя е много хубава. На шията и има старинна брошка.
Долархайд спря прожекционния апарат и пренави лентата. Жената отново се извръща към камерата и се усмихва. После пак и пак.
Долархайд взе филма с играта на софтбол и разсеяно го хвърли в кошчето, свали другата ролка от прожекционния апарат и погледна адреса, изписан на кутията. Боб Шърман, Стар Роуд 7, п.к. 603, Тълса, Оклахома. Само на няколко часа път с кола. Долархайд взе ролката в длан, захлупи я с шепа. Сякаш бе животинче, което може да избяга. Изпита усещането, че подскача върху дланта му като скакалец.
Спомни си нестабилната камера в къщата на Лийдс, бързането, след като включи осветлението. Трябваше да се справи с госпожа Лийдс, преди да запали снимачния прожектор. Този път ще се стреми към плавно и постепенно действие. Би било чудесно, ако успее да се шмугне сред заспалото семейство и заснеме няколко кадъра. След това щеше да нанесе удара на тъмно и да седне сред тях, щастливо измокрен. Всичко щеше да заснеме с инфрачервен филм, знаеше откъде да си го набави.