— Още ли мислиш, че е някъде наблизо?
— А ти? По-всичко личи, Уил. — Крофорд взе протокола от аутопсията на Лаундс и го зачете през половинките си очила. — Раната на главата е нанесена преди обезобразяването на устните. Между пет и осем часа по рано, не могат да кажат с положителност. Когато са го закарали в болницата, раните по устните са били вече на няколко часа. И те са били обгорели, но само отвън. В дробовете му… по-скоро в остатъците от тях, са открити следи от хлороформ. Според теб бил ли е в безсъзнание, когато го е захапал Зъбльото?
— Не. Искал го е буден.
— И аз така си помислих. Е, добре — тряска го по главата и го отвлича. Това е станало в гаража. Упоил го е, за да кротува, докато го откара там, където шумът ще е вече без значение. Връща го обратно часове след ухапването.
— Всичко това би могъл да свърши и отзад в микробуса, стига да го е паркирал на някое закътано местенце — отбеляза Греъм.
Крофорд потърка нос с два пръста и гласът му прозвуча като през мегафон:
— Забравяш колелцата на инвалидния стол. По тях Бев откри вълнени и синтетични влакна. Да допуснем, че синтетиката е от тапицерията на микробуса, но виждал ли си камионетка, застлана с вълнен килим? И колко вълнени килими има в стаи под наем? Вълнен килим предполага къща, Уил! А мухълът и мръсотията по колелцата са от някое тъмно място, където е стоял този стол. Килер с пръстен под, Уил.
— Възможно е.
— Виж тук — рече Крофорд и измъкна пътна карта от куфарчето си. Беше очертал кръг върху таблицата „Разстояния в САЩ и време за тяхното преодоляване“. — Фреди беше в неизвестност малко повече от петнайсет часа и точно през това време е получил раните си. Сега, колкото и да не ми се иска, ще направя две предположения… Защо се хилиш?
— Спомних си лекциите ти в Куонтико — рече Греъм. — Някакъв курсант каза, че предполага нещо, и ти го направи на нищо.
— Забравил съм. А сега гледай тук — допускаме, че във вторник следобед Зъбльото е тръгнал от Чикаго в задръстения трафик. Даваме му два часа да прави каквото е правил с Лаундс там, където го е закарал. После към тях прибавяме времето за връщане. Излиза, че не би могъл да се отдалечи на повече от шест часа път от Чикаго. Приблизително, разбира се, защото по някои пътища се пътува по-бързо, по други — по-бавно.
— А може и да е останал тук.
— Разбира се. С това просто искам да определя кръга на максималното му отдалечаване.
— Значи е действал или в Чикаго, или в една окръжност, в която попадат Милуоки, Мадисън, Дюбюк, Пиория, Сейнт Луис, Индианаполис, Синсинати, Толидо и Детройт. Да спра ли дотук?
— Не, не, моето предположение е по-конкретно. Набавил си е „Сплетника“ много бързо, вероятно още в понеделник вечерта.
— Би могъл да го стори и в Чикаго.
— Знам. Но приемем ли, че е напуснал града, няма кой знае колко места, където „Сплетникът“ може да се намери още в понеделник вечер. Ето списъка, който получихме от търговския отдел на вестника — в него са отбелязани всички пунктове, до които „Сплетникът“ е достигнал в понеделник вечер, независимо дали е бил превозен със самолет или камион. В него фигурират далеч по малко имена — Милуоки, Сейнт Луис, Синсинати, Индианаполис и Детройт. Вестникът се продава по летищата и на близо деветдесет денонощни щанда. Извън тези, които са на територията на Чикаго. Пуснал съм хора да проверяват. Току-виж, някой вестникар си спомнил, че е продал вестника на странен клиент в понеделник през нощта.
— Умно, Джак.
Греъм очевидно мислеше за друго. Ако беше редовен полицейски служител, Крофорд несъмнено би го заплашил с доживотно заточение на Алеутските острови. Вместо това каза:
— Днес следобед позвъни брат ми. Каза, че Моли е напуснала къщата.
— Да.
— Надявам се, че е отишла на сигурно място.
Греъм беше сигурен, че Крофорд знае съвсем точно къде е заминала Моли, но въпреки това поясни.
— Отидоха при дядото и бабата на Уили.
— Е, старците сигурно ще се зарадват на внучето — каза Крофорд и млъкна в очакване. От Греъм нито дума. — Надявам се всичко да е бъде наред.
— Не се тревожи. Моли просто се изнерви там сама. Пръстите му изровиха плоско пакетче изпод купчината погребални снимки и се заеха да развързват конеца.
— Какво е това? — попита Крофорд.
— Праща ми го Байрън Меткаф, адвокатът на Джейкъби. Брайън Зелър вече го е проверил.
— Чакай, дай го на мен.
Крофорд взе да върти пакетчето из косматите си ръце, докато не откри печата и инициалите SF. Така се подписваше Ейнсуърт, шеф на отдела за взривни материали към ФРБ, а буквите означаваха латинското Semper Fidelis. С тях той удостоверяваше, че пратката е минала през флуороскоп.