Бруз сви рамене.
— Откъде да знам? — отвърна той, но после отстъпи. — Според мен не. — После поклати глава. — Подпалихме гора колкото десет чифлика и насочихме огъня към лагера им. Вятърът духа точно натам.
— Колко бяха? — попита капитанът.
— Поне сто. Може и да са били три пъти повече. В мрака нямаше как да ги преброим, както трябва, сер. — Бруз сви рамене и допълни: — Милорд.
Появиха се група прислужници и един стрелец и започнаха да затварят портата.
— Пазете се! — извика някой от най-високата кула, която се извисяваше над общата спалня на монахините, а капитанът различи познатия звук от стрела, пусната от арбалет. Нещо затъмни луната.
За щастие всички войници бяха по стените и нащрек. В противен случай когато змеят се спусна в двора, разперил крила, широки дванадесет лакти, впивайки нокти в беззащитните танцьори, певци и смешници, касапницата щеше да бъде още по-жестока. Вместо това в тялото му се забиха дузина стрели още преди да отекне първият писък. Чудовището вдигна глава, нададе протяжен вой, пълен с ярост и болка и отново се издигна.
В същия миг Майкъл, все още без броня, прескочи два трупа, извади тежката си кама и се хвърли на гърба му. Огромната опашка замахна и с все сила се стовари върху бедрото му, а той изкрещя от болка и се стовари върху камъните на няколко метра встрани.
Младежът му спечели време и Червения рицар не го пропиля, изтегли меча си и се намери до портата още преди писъкът да се затъркаля между стените на конюшните и параклиса.
Влечугото се извърна, за да довърши оръженосеца, но между него и плячката му пристъпи Том Лошия с дълго копие в ръка и замахна към черепа му. Звярът беше бърз, но гъвкавата шия му служеше така, както торсът — на човека и след като отмести рязко глава, за да избегне удара, той не можеше нито да ги нападне, нито да полети, преди да е възвърнал равновесието си.
Том Лошия направи крачка напред, стегна хватката си и тласна копието в гърдите на змея, а към крилете и корема му полетяха дълги стрели. Той пронизително изписка, скочи във въздуха и замахна с опашка към Том, плющейки мощно с криле. Великанът подскочи и успя да я избегне, но върхът на едното крило го перна по гърба и той се стовари на земята. През това време стрелците методично обстрелваха чудовището от стената, а на няколко метра от него стоеше Уил Главореза и внимателно се целеше във всички уязвими места.
Кладата в двора озаряваше целта им, жестоките върхове на стрелите се впиваха в кожата на чудовището като длета в древно дърво, а искрите от огньовете пърхаха като светулки под ритъма на отслабващите му криле. Когато змеят полетя отново, капитанът се намираше на стената зад гърба му и скочи заедно с него. Приземи се върху дългата му шия, прекара меча си пред гърлото му, хвана го и от другата страна и увисна във въздуха, превръщайки оръжието в безмилостна ос, която повлече хищната глава надолу.
Огромното създание загуби височина и се стовари върху стълбите на параклиса, а острието се впи дълбоко в меките части на врата му. Челюстите му не можеха да достигнат капитана и то само се нараняваше, докато мяташе глава по стъпалата, заслепено от ярост и паника.
Един самотен стрелец с арбалет притича по стената, скочи в двора, залитна, възстанови равновесието си и пусна стрела в главата му от около метър разстояние. Мощният изстрел я отметна назад, а капитанът се изтърколи наляво, освободи лявата си ръка, изправи се и замахна към шията на влечугото, после пак, и пак, а когато то надигна глава, приплъзна меча по бронираните люспи, за да стигне до по-мека плът и го заби с всичка сила. Успя да нанесе десетина удара за десет секунди, но внезапно главата отскочи назад, змеят се претърколи като човек и смелият стрелец загина, когато могъщите нокти го сграбчиха през кръста и го разкъсаха на две.
— Идва още един! — кресна Том някъде отляво, надвиквайки грохота от бясното плющене на огромната опашка. Върхът ѝ шибна капитана през глезените, подкоси краката му и докато падаше, той мислено изруга — не беше облякъл доспехите си. Главата му се удари в едно от стъпалата на параклиса и за миг той загуби съзнание.
Змеят надвисна над него, но точно тогава от мрака вдясно изскочи някаква жена — шивачката — и го замери с едно буре, което закачи главата му и той загуби равновесие. Един механик стреля с балистата и тежкото копие се вряза във врата му с такава сила, че главата му разби вратата на параклиса, стовари се върху каменните плочи и ги строши, а вратът му се прекърши. Полетът на копието нанесе разрушения за сто леопарда, предсмъртните гърчове на влечугото — за още толкова, а по свещения килим върху мраморния под бушуваше река от кръв и черва.