Кралицата запляска с ръце… но въпреки това си каза (макар да се опита да потисне тази мисъл), че кралят можеше да вдигне копието си и да подмине рицаря, без да свали герба му. Щеше да бъде много щедро от негова страна, нещо нормално между приятели, когато единият рицар очевидно се бори с коня си. През това време дьо Вреи стигна до своя край на арената, изправил гръб, окончателно овладял жребеца си.
Дузина кралски стрелци хукнаха напред, за да застанат между краля и двамата ездачи, които се приближаваха решително към него с нечленоразделни викове. И двамата държаха свитъци, а цветните им панделки бяха развързани и висяха. Стрелците се разделиха, за да им направят път, а кралят вдигна забралото си и ги повика при себе си. Беше ухилен като малко момче, което се радва на победата си. Кралицата не беше сигурна дали тя е резултат от нейната молитва, или не, така че се помоли отново. През това време вестоносците стигнаха до краля, слязоха от конете и коленичиха в краката му още преди оръженосците да започнат да свалят доспехите му.
От същата страна на арената, само на метър-два разстояние, Жан дьо Вреи слезе от коня. Братовчед му остро го заговори, но великанът не му обърна внимание и изтегли меча си — толкова бързо, че жестът му бе почти незабележим. Целейки се в лакътя му, Гастон удари силно ръката, с която държеше оръжието и чуждестранният рицар едва не го изтърва — това бе единственото несръчно движение, което си беше позволил пред очите на кралицата. Дьо Вреи нападателно се извърна към братовчед си, който не му отстъпи.
Дезидерата разпознаваше необузданата ярост, щом я зърнеше и затаи дъх. Не очакваше да види гала тъй излязъл от кожата си и гледката я смая, но мъжът се овладя пред очите ѝ и наклони глава към братовчед си, сякаш за да признае, че е претърпял загуба. После се обърна и каза нещо на един от оръженосците си, а той грабна юздата на величествения кон и започна да сваля бронята му с помощта на два пажа.
За миг кралицата ги изпусна от очи, обмисляйки видяното. Внезапно до нея изникна кралят.
— Бесен е — каза той, докато се накланяше над ръката ѝ. Гневът на съперника му сякаш му доставяше удоволствие. — Слушай, мила моя, крепостта в Лисен Карак е била нападната от Дивото. Поне така твърдят и двамата вестоносци.
Тя изправи гръб и нареди:
— Разкажи ми!
Сер Гастон пристъпи към краля с уважение, което липсваше у братовчед му дори когато беше коленичил.
— Ваша светлост… — започна той, но кралят вдигна ръка.
— Не сега. Турнирът приключи за днес, милорд, и аз съм благодарен на братовчед ви за развлечението. Ще събера рицарите си, потегляме на север веднага щом се подготвят. Един от замъците ми, при това не най-маловажният, е бил нападнат.
Сер Гастон се поклони.
— Моят братовчед моли за реванш, Ваше величество. — Той пак се поклони. — И би желал да знаете, че уменията ви с коня ви правят чест. Също така ви праща своя с надеждата Ваша светлост да го обучи така добре, както своя собствен.
Кралят се усмихна като момченце, похвалено от родителите си.
— Много обичам конете — каза той. — И не бих пожелал коня на любезния рицар, но щом той сам предлага…
Кралят облиза устни, а сер Гастон кимна на оръженосеца, който водеше врания жребец, вече без броня.
— Ваш е, кралю. Моят братовчед пита дали бихте му позволили да вземе друг и отново да язди срещу вас, Ваша светлост.
Лицето на краля се затвори също като забралото му.
— Вече опита веднъж — рече кралят. — Ако желае втора възможност да се докаже, нека събере рицарите си и да потегли с нас на север.
Негово величество изглеждаше така, сякаш се кани да каже още нещо, но се овладя и си позволи една кралска усмивчица.
— Кажете му, че ще се радвам да му заема кон.
Гастон се поклони.
— Ще яздим с вас, Ваша светлост.
Кралят обаче беше приключил с него и се обърна към кралицата.
— Сериозно е — каза той. — Много сериозно, ако човекът, написал писмото, знае за какво говори. Демони, змейове… Цялата мощ на Дивото се е обединила срещу нас.
При тези думи дамите се прекръстиха, а кралицата им каза:
— Да помогнем на тези достойни господа. — Тя се изправи, целуна краля по бузата и продължи: — Ще ви трябват каруци, фураж, провизии, манерки и бурета с вода. Имам списък. Събери рицарите си, а до обяд аз ще се погрижа за останалото.