Капитанът не се сдържа и се усмихна на младия оръженосец — очевидно жив, а не един от вързопите в двора.
Въпроса зададе с изражението си.
— Две счупени ребра. По-зле, отколкото когато се опитах да яздя бойния кон на баща ми — кисело обясни Майкъл.
— В нашата работа приемаме куража и дързостта за даденост, но постъпката ти беше много смела — рече капитанът и младежът засия. — И глупава — продължи той и сложи ръка на рамото му. — И малко безсмислена, но смела.
Майкъл продължи да грее от щастие, а капитанът въздъхна и отиде до масата си, покрита със свитъци и кожени калъфи. Откри списъка с дежурствата — изготвяха го за първото число от всеки месец, а утре беше първи май.
Защо въобще му хрумна, че би могъл да ѝ каже защо проклина Бог? Хората често бяха глупаци, но той не беше свикнал да бъде един от тях.
Прочете разписанието. Разполагаха с тридесет и един копиеносци и свитите им — не, тридесет, защото Хюго беше мъртъв, а копието му — счупено. Трябваше да го замени с някой добър войник, макар че в тази пустош това му се струваше невъзможно. Но пък все трябваше да има местни рицари — по-малки синове, тръгнали да дирят слава, пари или спасение от нечия бременност…
Цялата тази бумащина го изтощаваше, но имаше нужда от хора, а трябваше да мисли и за Дивото.
— Трябва да поговоря с Том Лошия, щом се почувства достатъчно добре. А също и със стрелците от снощи. Кой беше най-старши? — попита той.
Майкъл си пое дълбоко дъх. Капитанът знаеше, че така проверява колко силна е болката от превръзката, която носеше — знаеше, защото беше чупил доста ребра.
— Дългата лапа беше старши. В съзнание е, видях го да яде — отвърна Майкъл и се изправи, но капитанът вдигна ръка.
— Ще видя и него, и Том, стига да може да напусне лазарета — поясни той. Ръката му туптеше, докато подписваше списъка. — Доведи ги, ако обичаш.
Майкъл направи пауза и капитанът преглътна една раздразнена въздишка.
— Да?
— Какво… какво стана снощи? — Майкъл повдигна рамене. — Искам да кажа, всички мислят, че сме спечелили голяма победа, но аз не съм толкова сигурен. Освен че убихме змейовете, де — добави той с непринуденото нехайство на младостта.
На капитана му се прииска да изкрещи „Убихме два змея, безполезно конте такова!“, но разбираше отношението на момчето, макар да бе недоизказано. Той внимателно седна на един стол с ниска облегалка, изработен от серия дъги, свързани в основата — красива мебел с червена кадифена възглавница, която го приласка и той се облегна назад.
— Капитанът-чирак ли пита или моят оръженосец?
Майкъл повдигна вежда.
— Капитанът-чирак — отвърна той и господарят му си позволи една пестелива усмивка.
— Хубаво. Кажи ми какво мислиш, че постигнахме.
Майкъл изсумтя.
— Това го очаквах. Много добре — цял ден пращахме патрули да прибират селяните. По онова време не си дадох сметка, но излязоха повече патрули, отколкото се върнаха.
Капитанът кимна:
— Браво. Така е, наблюдават ни постоянно, но изчадията, които ни държат под око, не са много умни. Притежаваш ли силата?
Майкъл сви рамене.
— Изучавах я, но не мога да задържа всички образи в съзнанието си. Всички фантазми.
— Ако заловиш звяр и го накараш да ти се подчини, можеш да гледаш през неговите очи. Заклинанието е мощно, но прахосва твърде много енергия, защото първо трябва да пречупиш волята на друго същество. Усилието е голямо, а после трябва да го насочиш, в този случай от разстояние.
Майкъл слушаше с огромен интерес. Дори сер Ейдриън беше спрял да пише. Капитанът му хвърли бегъл поглед, писарят тръсна глава и понечи да стане.
— Простете — рече той. — Просто никой никога не говори за тези неща.
Капитанът се смили.
— Остани. Това е част от живота ни, така воюваме. Използваме разузнавачи, защото нямаме маг, който да използва птици, но дори да имахме, пак бих предпочел съгледвачите. Те могат да наблюдават, да докладват, да броят, да ти кажат дали виждат все същите три коня всеки ден. Една птица не може да прецени всичко това, а възприятията на мага, който я използва, се пречупват през… нещо. — Капитанът се отпусна. — Не знам точно какво е, но си го представям като тръба, твърде тясна, за да пропусне цялата информация. Затова сякаш гледаш през вода или мъгла.
Майкъл кимна.
— Дивото няма разузнавачи, тъй че предположих, че използват животни, за да ни шпионират — продължи капитанът. — Хванахме доста птици, а после аз го подведох.
Той сключи ръце зад главата си.
— Също и с готварски огньове. Нали така казахте — допълни Майкъл и се приведе напред.