— Като не става за тая работа, да ходи да тъче одеяла или да шие кесии. Некадърен стрелец е и някой ден ще затрие някого. Както и да е, през повечето време яздихме и се придвижвахме доста бързо, защото вие рекохте, че…
Том Лошия замлъкна — явно си търсеше думите.
— Само бързината може да ви направи невидими.
„Един от афоризмите на Хайуел.“
— Тъй го рекохте, да — съгласи се Том. — Така че не му мислихме много и им се метнахме. И да са имали часовои, не ги видяхме въобще, просто влязохме сред огньовете им. Прерязах гърлата на куп спящи говеда — каза той със зловеща усмивка. — Глупаци. Да спят, докато между тях броди убиец!
Думата „угризения“ не беше позната на Том. Капитанът потръпна, а здравенякът погледна към Дългата лапа.
— Аз си имах работа, ти разкажи.
Другият повдигна вежда.
— Всички носехме сместа на гърба си. Хвърлих моята в един огън — да дам тон, така да се каже. — Той кимна. — Беше поразително. Ако това е точната дума.
Дългата лапа очевидно се гордееше с постижението си.
Том кимна.
— Добре ни светеше — каза той и в комбинация с изражението му думите бяха достатъчно ужасяващи, за да накарат Дългата лапа да извърне поглед от него. — Кьорава палатка не видяхме, но на земята спяха хора. И всякакви твари. Имаше и животни — коне, говеда, овце. И много каруци, цели дузини. Ако не са нападали търговците на път за панаира, аз съм гал.
Капитанът кимна.
— Изгорихме всичко, убихме животните и всяка гад, която сварихме.
— Какви бяха, блатници? Ърки? Разкажете ми — подкани ги капитанът и думите увиснаха между тях.
Том изкриви лице.
— От ситните, най-вече блатници и ърки. Тъй, де. Демоните хукнаха подире ни — бързи са, дявол да ги вземе. Бих се с една златна мечка, моят меч срещу брадвата и ноктите ѝ. — Том издуха носа си с ръка и метна сополите през прозореца. — Обаче не ми се падна да се бия с демон — със съжаление допълни той.
Капитанът се зачуди дали нейде по широкия свят има друг човек, който да съжалява, че не се е изправил срещу същество, което внушава ужас. Том Лошия не беше като другите.
— Колко бяха? Колко останаха? — попита капитанът.
Дългата лапа сви рамене.
— В мрак и огън думата ми нищо не струва, капитане, но мисля, че убихме към петдесет човека и още повече гадини. — Той сви рамене. — При това само разбунихме мравуняка.
Том го изгледа с благодарност.
— Каквото каза той. Разбунихме го, ама с як ритник.
Майкъл се задави.
— Убили сте петдесет бунтовници?! — попита той.
Том го изгледа, сякаш миришеше лошо.
— Помогнаха ни, сополанко. И не бяха все бунтовници. Не знам колко убих — пет, десет? — преди да осъзная, че са навързани един за друг. Клетите нещастници.
Майкъл сякаш се задави.
— Пленници? — успя да изрече той, а Том сви рамене.
— Тъй мисля.
Възмущението на младежа беше явно, така че капитанът вдигна ръка и му посочи вратата.
— Още вино — каза той. — И недей да бързаш.
След като оръженосецът излезе и тръшна вратата, Дългата лапа поклати глава.
— Аз не искам, капитане. Ще ме приспи.
— Аз така или иначе приключих — отвърна капитанът. — Резултатът е по-добър от очакваното. Благодаря.
Дългата лапа пак стисна ръката му.
— За туй си струва да се пише, кап’тане.
Писарят погледна драскулките си.
— Ще го препиша на чисто — каза той, изгледа Дългата лапа за довиждане и също се запъти към вратата. След излизането му капитанът остана насаме с Том Лошия, който протегна голите си крака под одеялото и отпи голяма глътка вино.
— Твоят Майкъл е твърде мекушав за тоя начин на живот — рече той. — Старае се, не казвам, че за нищо не става, но най-добре го отпрати.
— Няма къде другаде да отиде — каза капитанът.
— Тъкмо се чудех — кимна той, отпи още веднъж и се ухили. — Онова момиче, монахинята…
Лицето на капитана остана безизразно, но Том и за миг не се подведе.
— Не ме гледай така. Попита те защо кълнеш Бога. Слушай, ако искаш моя съвет…
— Не го искам.
— Пъхни коляно между краката ѝ и го дръж там, докато проникнеш в нея. Ти я искаш, тя те иска. Не казвам да я изнасилиш. — Каза го с професионален авторитет, който беше по-зловещ дори от признанието, че е убил пленниците. — Само казвам, че свършиш ли тая работа, ще имаш топло легло, докато си тук. — Той сви рамене. — Топло легло и меко рамо, все полезни неща за един капитан. Никое от момчетата няма да ти се сърди.
Неизказаната му мисъл също беше явна: „На някои даже ще им се издигнеш в очите.“
Том кимна на капитана, а той усети как в него се надига черна ярост. Съсредоточи се върху нея, опитвайки се да ѝ придаде форма, да я овладее, но тя беше като сместа, която бе изпратил на врага — гъста, мазночерна и докоснеше ли се до огън…