Гастон се замисли дали да не събере хората си и да си тръгне.
Яхнал коня си и придружен единствено от Майкъл, капитанът влезе през страничната порта на Замъка на моста. И двамата бяха в пълно снаряжение. През страничната порта на крепостта бяха минали без излишна суетня — просто двама войници, излезли да патрулират. Капитанът обаче препусна по моста в галоп, защото небето на запад беше пълно с гарвани. Направи му впечатление, че над замъка и над крепостта не се виждат никакви птици.
Слезе в двора на замъка, където големите фургони на търговците бяха спрели един до друг, оставяйки място точно колкото за една вилазка. Капитанът се огледа и осъзна, че във всички фургони има хора, търговците живееха в тях. Нищо чудно, че сер Майлъс каза, че има място. До главната кула скимтяха и лаеха кучета — четири глутници, все от хубави хрътки. Той спря и ги остави да го подушат, а възторженото им одобрение го накара да се усмихне. Всички кучета го харесваха.
Появи се Изедника, камериерът на сер Майлъс и го поведе към главната кула, където гарнизонът се беше настанил на най-ниския етаж. Там имаше няколко купчини прясна слама, а шест местни жени и още половин дузина от проститутките на ротата седяха върху тях и шиеха. Правеха дюшеци и вече бяха скроили и нарязали двадесетина лакътя раирано зебло. Капитанът бе виждал това в поне десет страни — от чистото зебло ставаха чудесни дюшеци, докато мръсният лен носи болести. Всеки войник го знаеше.
Жените се надигнаха и направиха реверанс, а той им се поклони.
— Няма да ви притеснявам, дами.
Сер Майлъс стисна ръката му и двама стрелци — по-възрастни, улегнали мъже, Джак Кейвз и Пушека — избутаха търговците от пътя му. Трима от тях размахваха свитъци.
— Протестирам! — извика по-високият. — Кучетата ми…
— Ще ви дам под съд! — кресна по-набитият.
Капитанът не им обърна внимание и се изкачи по една тясна стълба до най-горния етаж, където бяха разделили помещението с палатки, за да го превърнат в спални за командирите.
Сер Йеханес кимна отсечено на началника си, който му кимна в отговор.
— Готов ли си да се изкачиш обратно по хълма? — попита капитанът.
Йеханес кимна.
— Дължа ли ви извинение?
Младият човек сниши гласа си.
— Ядосах те, а ти се нацупи. Имам нужда от теб. Трябваш ми в крепостта, за да командариш, да риташ задници и да раздаваш правосъдие.
Йеханес отново кимна.
— Ще се върна с вас — склони той, после погледна към Гелфред и му кимна. — Зле сме.
— Никой не ме вика, за да ми каже добри новини.
Облекчен, че не е загубил възрастния мъж завинаги, капитанът тупна Йеханес по гърба с надеждата, че това е правилният жест.
— Съжалявам — каза той, а другият замълча за миг.
— И аз съжалявам — изрече накрая той. — Не съм като вас, липсва ми увереността ви. — Той сви рамене. — Как е Пияндето?
— Много добре.
Пияндето беше стрелец от взвода на Йеханес, а също и най-старшият в крепостта.
— Ще ти пратя сер Брут — каза капитанът на Майлъс, който се ухили.
— Искате да кажете, че ми заменяте най-добрия рицар в ротата за хлапе, което не може да си контролира стрелеца? — Той се засмя. — Както и да е. Йеханес е с по-висок ранг от мен, така или иначе нищо не върша.
Капитанът не за пръв път си отбеляза колко са чувствителни наемниците му. Йеханес бе избрал да отиде в дворцовия гарнизон като обикновен войник, вместо да остане в крепостта, защото беше сърдит на капитана и всички го знаеха — в лагер или в гарнизон уединение няма. Сега двамата се бяха сдобрили и останалите бяха много внимателни — закачките щяха да дойдат по-късно.
„Удивително е, че мъже като тях могат да бъдат тъй тактични, но явно е така.“
Гелфред го очакваше и ако се съдеше по изражението му, бе на път да избухне всеки миг. Капитанът влезе в стаята му и седна на коженото столче до ниската походна масичка, а ловецът покани другите двама да влязат. Йеханес се спря на прага и се заговори с някого от другата страна на опънатото платно.
— Опразнете етажа — каза той.
Мъжете замърмориха, а след малко Маркъс, оръженосецът на Йеханес гърлено изрече:
— Всички си тръгнаха.
Гелфред се огледа.
— Не съм сигурен откъде да започна.
— Какво ще кажеш за началото, с чаша вино за отскок?
Капитанът се опита да звучи шеговито, но другите изглеждаха твърде сериозни.
— Търговците пристигнаха, двама от тях имаха животни. — Гелфред сви рамене. — Лошо го разказвам. Двама от тях имаха дузина хубави соколи и няколко кучета. Позволих си да ги конфискувам в наша полза.