Най-голямата се казваше Елиса. Беше тъмнокоса, висока колкото мъж, слаба, с дълги крака, без никакви извивки и с нос като на ястреб. Въпреки това мъжете я намираха за неустоима, най-вече защото се усмихваше често и рядко използваше най-популярното оръжие в семейството си — острия език.
Втора по ред беше Мери, пълна противоположност на по-голямата си сестра — ниска, но не и набита, с пищна фигура, златиста коса, тънък кръст и чипо носле. Имаше се за голяма красавица и постоянно се чудеше защо момчета предпочитат Елиса пред нея.
Третата, Фран, имаше кестенява коса, чувствени устни и заоблен ханш. Беше наследила красотата на майка си и интелекта и честността на баща си и рядко се интересуваше от това забелязват ли я мъжете, или не.
Кейтлин беше най-малката — само на петнадесет. Не беше нито висока като Елиса, нито закръглена като Мери, нито остроумна и заядлива като Фран. Имаше светлокестенява коса и сърцевидно лице и беше най-тиха и порядъчна сред дъщерите на Ланторн.
— Кучка — заяви Фран и метна встрани една ябълкова сърцевина. — Въобразява си, че цял живот ще си останем послушни момиченца със свински фъшкии по петите.
Елиса внимателно се огледа.
— Трябва да си изиграем картите правилно — замислено каза тя и изяде парче ябълка, като сръчно измъкна нож изпод сукмана си, отряза едно резенче, избърса ножа в престилката си и го прибра толкова бързо, че повечето хора изобщо не биха успели да проследят движенията ѝ. После изгледа Фран иззад дългия си нос.
— Обявявам сбирката на клуба „Омъжи се за благородник“ за открита.
— Детински глупости — присмя ѝ се Мери, която беше на осемнадесет. — Никой тук няма да се омъжи за нас. — Тя огледа сестрите си. — Освен за Кейтлин, може би — призна тя.
Фран яростно метна една сърцевина в кочината зад тях.
— Ако някои хора спрат да се въргалят с всеки срещнат селяк във всяка копа сено…
Елиса се усмихваше все така широко.
— Значи ти ще легнеш девствена в брачното легло, тъй ли, Фран? — изсумтя тя.
Следващата сърцевина я удари по носа и тя изсъска.
Мери сви рамене.
— Все едно е дали ги вкарвам в леглото си, или не — каза тя. — Те винаги разправят, че съм спала с тях и хората им вярват.
Другите кимнаха, а Елиса сви рамене.
— Слушайте, войниците не си приказват със селяните. Нищичко не знаят за живота ни. — Тя повдигна рамене. — Освен това дори стрелците имат повече пари от всяко фермерче наоколо. Войниците обаче…
— Не всички са благородници — каза Мери. — Онзи Том Лошия не бих го докоснала дори с доспехите.
Фран сви рамене.
— На мен пък ми харесва.
— Значи си по-глупава, отколкото си мислех. Нали уж си най-умната и най-схватливата? Тръпки ме побиват от него.
Мери потрепери, а Елиса вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат.
— Може и да е тъй, може и да не е. Казвам само, че ние с вас — бавно изрече тя и се огледа, — притежаваме нещо ценно.
Усмивка озари лицето ѝ и я превърна от млада брантия с квадратна челюст в извънредно привлекателна жена. Мери се извърна и видя, че причината за това е оръженосец на средна възраст, който минаваше край кухнята с кофа пепел в ръце. Отиваше да лъска нечия броня.
Усмивката на Елиса угасна.
— Тук има шейсет войници — рече тя. — Ще рече, шейсет възможности някой от тях да се ожени за една от нас.
Мери изсумтя, но Фран се приведе напред, а ябълката остана забравена в ръката ѝ.
— Може да имаш право — каза тя.
Елиса и Фран рядко се разбираха, но Елиса срещна погледа ѝ и двете се усмихнаха.
— Така че няма да го правим — каза Елиса. — Просто няма. Само това се иска от нас, момичета. Не го правете. Да видим какво се предлага на пазара.
Мери не беше толкова сигурна.
— И какво? Да не спим с тях ли? Какво друго да правим? Мислиш да се научиш да стреляш с лък ли? Или да се хванеш за иглата като Маг?
Елиса тръсна глава.
— Лиз ще продължи да си ляга с всеки, който си заслужава — каза Мери.
— Лиз може да прави каквото си ще, тя е стара, ние не сме. — Фран се огледа. — Капитанът не изглежда никак зле.
Елиса изсумтя.
— Той оправя една от монахините.
— Не е вярно! — каза Кейтлин. Досега си беше мълчала, но някои неща не можеше да премълчи.
— Ти пък кога стана такъв специалист? — попита Мери.
— Чистя стаята му — отвърна Кейтлин и се изчерви. — Понякога.
Елиса я погледна.
— Тихите води са най-дълбоки, а, млада девойко?
— Не! — каза Кейтлин, готова за подигравките им.
— Значи влизаш в стаята му? — каза Елиса.
— Почти всеки ден. — Кейтлин се огледа. — Какво?
Елиса сви рамене.
— Някоя от нас може да се намъкне в леглото му.
Кейтлин покри уста с ръката си, а Мери се изплю. Фран, от друга страна, сякаш обмисляше идеята.