— Знаеш ли колко струва поправката на една каруца? Не е нужно войната да струва толкова скъпо.
— Караш ме да се смея, момиче — каза старицата. Бе открила и двата пантофа от червена телешка кожа, което си беше истинско чудо само по себе си и сега редеше цялата колекция на стойки, за да не се набръчкат.
Дезидерата дари дойката си с усмивката, за която се бореха оръженосците в двора.
— Разсмивам ли те, сладка моя?
— Ти си кралицата на красотата, главата ти е пълна с романтика и звезден прах, а сега организираш обоза му.
Дайота поклати глава.
— И рицарят, и конят му са безполезни, ако няма фураж — заяви Дезидерата. — Ако искаме да се покрият със слава, трябва да ги храним. — Тя се засмя. — Ако си мислиш, че съм празноглава, дойке, значи трябва да надникнеш в главата на някой младеж. Обзалагам се, че половината от простаците, които се мъчат да надникнат в деколтето ми и се боричкат да целунат ръката ми, ще тръгнат да вършат велики дела без торба за фураж за конете си, без намазнен парцал за мечовете си и без точило или огниво. — Тя решително отметна дългата си грива. — Цял живот наблюдавам рицарите. Половината са добри бойци, но по-малко от една десета са що-годе прилични войници.
Дайота направи гримаса.
— Мъже. Какво повече да говорим?
Дезидерата се разсмя и грабна друг свитък.
— Продължавам с плана за турнира. Тъй или инак всички рицари са с краля, така че ще изместя датата с един месец. Четвъртата неделя на Петдесетница е много подходящо. Посевите ще са хвърлени, ще остава само наторяването.
— Четвъртата неделя… Тогава е говедарският панаир в Лорика — каза Дайота.
Дезидерата въздъхна.
— Разбира се — навъси се тя. — По дяволите.
— Защо не проведете турнира в Лорика?
— Хммм. — Дезидерата се замисли. — Добре ще се отрази на града и на отношенията ни с тях, нали те ще оберат голяма печалба. Доколкото разбирам, съпругът ми е трябвало да им направи някои отстъпки.
— Защото твоят съвършен рицар е изгорил „Двата Лъва“ — гневно изрече Дайота. — Чуждоземен задник!
— Дойке! — Дезидерата метна една възглавница с извънредна точност и улучи тила на дойката си с мекия пискюл.
— Той е най-обикновен простак в доспехи.
— Казват, че бил най-добрият рицар на света — задъха се кралицата. — Не можеш да го съдиш по стандартите на…
— Йесу Христе! — възкликна Дайота. — Щом е най-добрият рицар на света, би трябвало да въплъщава тези стандарти.
Двете си размениха мрачни погледи, но Дайота беше наясно с дълга си и се усмихна.
— Сигурна съм, че е велик рицар, милейди.
Кралицата поклати глава.
— Съгласна съм, че му липсва нещо — призна тя, а Дайота изсумтя. — Благодаря ти, дойке, това е всичко. Въпреки грубиянското ти мрънкане имаш право — кралят, без съмнение, трябва да направи нещо хубаво за Лорика. Ако организираме турнира там и то в подходящия момент, ако армията мине през града, а старейшините са съгласни… Да, това ще свърши чудесна работа, а аз ще си получа турнира. — Тя удари сребърния звънец и в покоите ѝ влезе лейди Алмспенд, нейната секретарка — една от малкото жени в Алба, които бяха учили в университет.
— Бека, ако обичаш, напиши две писма.
Лейди Алмспенд направи реверанс, седна на писалището и извади мастило и сребърна писалка от чантата си.
— На вниманието на кмета и на шерифа на Лорика, кралицата на Алба ви поздравява…
Дезидерата диктуваше бързо и гладко, като спираше, докато секретарката ѝ попълваше титлите и подходящите любезности със същата лекота. Кралете и кралиците имаха навика да наемат за секретари известни учени, защото по-голямата част от благородниците не си правеха труда да се образоват достатъчно и наемаха други да пишат вместо тях. Ребека Алмспенд изучаваше произведенията на трубадурите, творили през последните двеста години, пишеше чудесна поезия и въпреки това успяваше да си върши работата съвестно.
— На вниманието на краля на Алба, от неговата предана възлюбена съпруга…
Лейди Алмспенд косо я изгледа.
— О, пиши това, което искам да кажа, а не това, което ти диктувам — нацупи се Дезидерата.
— Ако ми позволите да отбележа, Ваша светлост, желанието ви да играете своеволна красавица понякога засенчва видния ви интелект — отбеляза лейди Алмспенд, а Дезидерата леко прокара нокът по ръката на секретарката си.
— Постарай се писмото ми да звучи свенливо. Нека стане ясно, че съм проучила устройството на новите му военни каруци, така той сам ще се досети колко съм интелигентна — рече тя. — Ако му го заявя открито, само ще го разстроя. Мъжете са си такива, скъпа моя Бека. Никога няма да привлечеш любовник — дори очилат търговец, който те обожава, защото можеш да му водиш сметките — ако криеш лицето си със забрадка и искаш да докажеш на всеки ухажор, че си по-умната от двама ви.