Въпреки това не обърна коня си обратно на юг. Щом стигна до пътя, който свиваше на запад към горите, Хармодий зърна пресни следи от каруца и ги последва. Взе това решение отчасти от прагматизъм — беше се преборил с три набега на Дивото, за да се доближи до Албинкърк и не беше подготвен за четвърти.
Два часа по-късно чу пръхтене в мрака, после цвилене. Кобилата му отговори и Хармодий се изправи в стремената, позволявайки ѝ да продължи колебливо напред — двата коня щяха бързо да се намерят.
Продължиха напред още няколко минути, а той се взираше в тъмнината, която ги притискаше като живо същество. Другият кон изпръхтя, а неговият изрева почти като муле.
— Спри! Ти, на пътя, спри и слез от коня или ще те набуча с толкова стрели, че ще заприличаш на бодливо свинче на панаир!
Гласът беше висок, писклив и съвсем младежки, което правеше собственика му опасен. Хармодий се свлече от коня, давайки си ясна сметка, че е малко вероятно да успее да се качи отново. Коленете и прасците му изгаряха от болка.
— Слязох — оповести той.
Насреща му зейна вратичката на маслен фенер, чиято светлина едва не го заслепи.
— И кой си ти? — попита досадният млад глас.
— Проклетият крал на Алба! — сопна се Хармодий. — Аз съм стар човек, а конят ми е капнал от умора. Много ми се ще да споделя огъня ви и ако бях шайка блатници, досега да съм ви натръшкал.
В мрака се разнесе кикот.
— Ето те и теб, Ейдриън. Свали това оръжие, Хенри. Щом е на кон, няма как да е от Дивото, нали? Това хрумна ли ти, момче? Как се казваш, старче?
Новият глас беше властен, но явно не принадлежеше на благородник. Мекият придворен акцент напълно липсваше.
— Хармодий да Силва, магът на краля. — Той тръгна към светлината на фенера и конят му, който беше не по-малко гладен и изморен от ездача си, го последва. — Не ви лъжа — добави той.
— На мен пък точно като лъжа ми звучи — каза новият глас. — Елате при огъня и изпийте чаша вино. Ейдриън, връщай се на пост, момче. Млади Хенри, ако още веднъж насочиш това оръжие срещу мен, ще ти счупя носа.
Човекът с доспехите носеше тежка брадва, но свали бронираната си ръкавица и стисна ръката на Хармодий.
— Викат ми Стария Боб — рече той. — Войник съм, служа на великите и на не чак толкова великите. — Той се засмя. — Вие наистина ли сте лорд да Силва?
— И още как — каза Хармодий. — А вие наистина ли имате добре охраняван лагер и вино? Ще получите един сребърен леопард, ако някое момче се погрижи за коня ми.
Войникът се разсмя.
— Дълга нощ, а?
— Три. Кълна се в кръвта и възкресението Христово — от три дни не съм преставал да се бия.
Влязоха в кръга, описан от блясъка на голям огън. Над пламъците се издигаше тежка рамка, от която на вериги висяха три масивни котела, а напреко на гредата ѝ бяха закачени два светилника. От залез-слънце насам не беше виждал по-ярка светлина. На сиянието на свещите успя да различи дузина мъже, приведени около нещо, както и високото колело на голяма каруца. Зад нея имаше още една.
— Това е керванът на търговеца Рандъм — каза войникът. — Общо петдесет фургона от всички гилдии в Харндън.
Хармодий кимна. Никога не беше чувал за търговеца Рандъм, но в крайна сметка (както му се изясни през изминалите три дни), той се беше изолирал от света за десет години, ако не и повече.
— Тук сте на сигурно място — каза Стария Боб. — Блатниците ни устроиха засада днес — допълни той и сви рамене, очевидно недоволен.
— Има ли ранени? — Хармодий гореше от нетърпение да попита за броя и силата на противниците им, но желанието му да се сдобие със сведения воюваше с изтощението му.
— Младият рицар — каза Старият Боб и посочи с брадвата си към групата мъже, които бяха наобиколили нещо на земята. — Би се с демон и пострада тежко.
Хармодий въздъхна.
— Направете път — каза той.
Бяха запалили свещ и почистваха раните на мъжа с конска пиявица и оцет. Младият рицар беше загубил много кръв и изглеждаше блед и уязвим без дрехи, а новоизлюпените пролетни мухи пируваха с месата му. Хармодий направи заклинание почти без да мисли и ги прогони. Изтощението, което преди го стягаше като ризница, сега стисна сърцето му като менгеме. Въпреки това той коленичи до ранения, а Стария Боб вдигна високо светилника.
За един-единствен миг раненият рицар му заприлича на краля. Хармодий се наведе и огледа раните му. Три прободни и няколко порязвания — нищо толкова сериозно, че да убие човек. Тогава забеляза изгарянията. Окото на мъжа приличаше на червена яма на алената светлина на фенера.