Не знаеше какво е направил, но беше магьосник, който разчита на емпирични заключения, тъй че почерпи още сила като човек, който се опитваше да извади огромна риба от океана с лека въдица, а после я запрати към обгорената плът…
… която зарасна. Раните с големината на човешка длан по врата на рицаря се затвориха и зараснаха. Хармодий пожела още сила, сграбчи я, сбори се с източника и го победи, най-вече благодарение на волята си, а после я затегли с всички сили и я вля в душата си. Накрая я предаде на рицаря, чиито очи се отвориха, а от устата му се изтръгна страхотен крясък.
Хармодий залитна, а писъците, ехтящи от гората, замряха.
— Защо ме уби? — жално попита младият рицар. — Бях толкова красив!
Той се отпусна и очите му се затвориха.
Хармодий се протегна и го докосна. Рицарят спеше, кожата по шията, гърдите, гърба и раменете му се лющеше, овъглената маса и струпеите просто падаха, а отдолу се показваше свежа плът. Нова бледа плът. С люспи.
Хармодий отскочи и се опита да разбере какво е извършил.
Капитанът се събуди изморен. Стана, повика Тоби и се заклатушка към легена за миене, а момчето влезе, дъвчейки бисквита и започна да реди дрехите му. Движеше се предпазливо, с наведена глава и капитанът заподозря, че се е случило нещо. Каквото и да беше, щеше да му се наложи сам да налучка.
— Какво ново, Тоби? — попита той.
— В полето има блатници — отвърна момчето и продължи да дъвче.
— Къде е Майкъл? — попита капитанът, когато никой не се появи, за да му помогне да си избере панталон. Тоби извърна очи.
— В параклиса, предполагам.
— Майкъл би отишъл в параклиса само ако Йесу лично му се яви през нощта.
Сутрин ставаше ужасно хаплив. Тоби не беше виновен, но боготвореше оръженосеца и нямаше да го издаде.
Капитанът сам си избра панталон, а после грабна един стар жакет и започна да затяга вървите му. Не повика Майкъл, докато не стигна до маншетите и когато забеляза, че младежът още го няма, кимна на Тоби.
— Отивам да го намеря — обяви той, а Тоби изпадна в ужас.
— Аз ще отида, господарю!
Капитанът се подразни.
— Ще отидем заедно — рече той, излезе от покоите си и решително се запъти към главната квартира, където спеше Майкъл. Тоби се опита да го изпревари, но по-късите му крака и уважението към господаря му го принуждаваха да се движи с една крачка по-назад.
Капитанът отвори със замах тежката дъбова врата, а Майкъл скочи от сламеника си с кама в дясната ръка. И той, и красивото младо момиче, което дръпна зад себе си, бяха голи.
— Майкъл? — каза капитанът на камата. Оръженосецът се обля с червенина, която започна над слабините му, изби на петна по гърдите му и стигна чак до врата и лицето.
— Боже мой, милорд, толкова съжалявам…
Капитанът погледна момичето, което се беше изчервило по-ярко и от Майкъл.
— Ако не се лъжа, това е прислужницата, която се грижи за прането ми — каза той и повдигна вежда. — Предвид обстоятелства „прислужница“ май не е най-подходящата дума.
Тя скри лице в дланите си.
— Обличай се. Майкъл, навън е светло и когато клетото момиче мине по стълбите към двора, всички в крепостта ще разберат къде е била — или с теб, или с мен, или с Тоби. А може да решат, че е била и с трима ни едновременно. Тоби поне е на нейната възраст.
Майкъл се опитваше да си прибере камата.
— Аз я обичам — страстно каза той.
— Прекрасно. Заради тази любов на главата ти всеки миг ще се изсипят куп последствия, включително евентуалното ти уволнение.
Капитанът се ядоса.
— Поне не е монахиня! — каза Майкъл.
Това накара началника му да млъкне и го изпълни с черна ярост. За миг резервираният импулс да се засмее премина в спокойно желание да убива. Трябваше да положи усилие, за да не извади оръжието си или да използва юмруците си. Или пък силата.
Майкъл отстъпи крачка назад и Тоби застана между него и господаря си. Чифт силни ръце обгърнаха капитана изотзад и той започна да се мята, обзет от безпаметна ярост, но не можеше да се освободи от тях. Опита се да намери опора с крака и да отметне глава назад, за да удари противника си, но той просто го вдигна във въздуха.
— Ей! — извика Том Лошия. — Спокойно!
— Очите му сияят! — каза Майкъл с треперещ глас. Кейтлин Ланторн се беше свила в ъгъла. Том обърна капитана с лице към себе си и му удари шамар.
За миг всички застинаха. Силата на капитана се носеше във въздуха, осезаема дори за тези без усет към нея. Кейтлин Ланторн я видя като златистозелен облак около главата му.