Капитанът срещна погледа ѝ и поклати глава.
— Знаете нещо повече. Дивото не толкова елементарно.
— То ни мрази — каза игуменката.
— Това не е причина да ви напада сега — отвърна капитанът.
— На изток има изгорени дървета и нови ниви — обади се Дръзката.
Игуменката се обърна, сякаш за да я порицае, но сви рамене.
— Населението се увеличава. Щом трябва да храним повече селяни, нужни са ни повече ниви.
Капитанът погледна към Дръзката.
— Колко са изгорените дървета? Нямам спомен за тях.
— Не са точно край пътя. Не знам, питайте Гелфред.
— Стигат чак до Албинкърк — призна игуменката. — Договорихме се да изгорим гората помежду ни и да доведем още селяни. И какво от това? Такава беше и политиката на стария крал, нуждаем се от тази земя.
Капитанът кимна.
— Политиката на стария крал, която доведе до битката при Чевин. — Той потърка брадичката си. — Дано поне един от вестоносците ми да е стигнал до Негово величество, защото сме затънали до шията.
Майкъл влезе, за да донесе вино и щом зърна игуменката, ярко се изчерви.
Капитанът вдигна очи към него.
— Майкъл, повикай всички капрали, включително сер Майлъс от Замъка на моста.
Майкъл въздъхна, сервира виното и пак излезе.
Игуменката стисна устни.
— Нали няма да ни изоставите?
Капитанът стоеше до прозореца и гледаше на запад.
— Не, милейди, няма. Но вие положително сте били наясно, че Дивото ще ви отвърне.
Тя поклати глава, а гневът ѝ се бореше с безсилието.
— В името на свети Тома и свети Морис, капитане, твърде много очаквате от мен! Направих онова, което ми се полага, дългът ми дори го изискваше. Дивото беше победено — или поне така ми казаха шерифът и кралят. Защо да не разширя владенията си за сметка на няколко стари дървета? Когато започнаха убийствата… Капитане, разберете, че изобщо не подозирах, че са свързани, не и докато…
Капитанът се приведе напред.
— Нека ви кажа какво мисля — рече той. — Хавизия е изобличила предател и е платила с живота си.
Игуменката кимна.
— Възможно е. Изрично настоя да отиде в чифлика, а обикновено това е мое задължение.
— Ваш наместник ли е била? Преди сестра Майрам? — попита той.
Игуменката поклати глава.
— Не. Имаше повече сила от останалите сестри, но беше твърде млада за този пост.
— И никак не са я харесвали — добави Дръзката.
Игуменката трепна, но не опроверга думите ѝ, а капитанът облегна глава на ръцете си.
— Няма значение. Сега сме тук, те също. Смятам, че бунтовниците или демоните, а може би всичките заедно, са се канели да ви убият и да превземат манастира. Хавизия някак е провалила плановете им — или като е изобличила предателя, или като е заела мястото ви. Може никога да не научим отговора.
Той поклати глава, а игуменката сведе поглед към дланите си.
— Аз я обичах — рече тя.
Червеният рицар коленичи до нея и взе ръцете ѝ в своите.
— Кълна се, че ще направя всичко възможно да защитя тази крепост и да ви спася, но, милейди, все още ми се струва, че знаете нещо повече. Зад всичко това се крие някакъв личен мотив, а между стените ви все още се спотайва предател.
Когато тя не му отговори, капитанът се надигна. Игуменката го целуна по бузата, а той се усмихна и ѝ подаде чаша вино.
— Обикновено не ви наемат за такива неща, нали, сер — рече тя.
— По дяволите, милейди, точно за такива неща ме наемат. Това е война между съседи, само че този път не можем нито да се споразумеем с другия феодал, нито да го убедим да се откаже от намеренията си, нито да го убием, за да се избегне открита война. Във всяко друго отношение обаче вие и Дивото сте воюващи съседи. Отнели сте земята им и сега те ви отвръщат, като ви нападат и заплашват дома ви.
Докато капитанът говореше, започнаха да влизат приближените му — Том Лошия, сер Майлъс, сер Йеханес, Уил Главореза и Пияндето. Всички останали или спяха, или патрулираха. За игуменката донесоха стол.
— Сядайте кой където може — каза капитанът. — Ще се опитам да бъда кратък. Заобиколени сме, но врагът не си е направил труда нито да копае окопи, нито да докара требушети — поне засега. Армията му обаче е достатъчно голяма, за да обсади гората и да затвори всички пътища наоколо. Привлякъл е отвъдстенци — за безбожните чужденци измежду вас, това са хора, които живеят в Дивото. — Капитанът безрадостно се усмихна на сер Йеханес. — Предполагам, че разполага със сто или повече отвъдстенци, хиляда ърки и може би петдесет до сто от другите изчадия, които срещнахме — змейове, демони и други подобни. — Той сви рамене. — Смятам, че врагът ни е могъщ магьосник.