Том Лошия подсвирна.
— Късмет извадихме, че не ни изклаха, когато нападнахме лагера им.
Червения рицар кимна.
— Когато действаш бързо и планът ти е добър, ти се полага малко късмет — рече той. — Но да, голям късмет беше, че се измъкнахме живи след онзи набег.
— И сега какво? — попита Дръзката.
— Първо, Йеханес става комендант на крепостта. Сер Майлъс, вас ви правя маршал. Том, ти ставаш първо копие. Дръзката, вече си капрал. За нула време се лиших от трима рицари. Майлъс, сред бежанците има ли обещаващи младежи? А сред търговците?
Майлъс се почеса под брадичката.
— За стрелци стават, и още как, но за войници… Забравете тая работа, нито един няма, но нека ви кажа с какво разполагам в моето малко кралство. Имам два фургона с доспехи, прибрани в бурета, няколко меча и дузина тежки арбалети. Все за продан на панаира, разбира се.
— По-хубави ли са от нашите? — попита капитанът.
— Нагръдниците са закалени. От новите. — Сер Майлъс облиза устни. — Мечовете са хубави, върховете на копията — да не говорим. Арбалетите тежат колкото нашите.
Игуменката се усмихна.
— И без друго ги бях поръчала аз.
Капитанът кимна.
— Ще вземем всичко. Кажи на собствениците, че ще им дадем разписки и ще се разплатим с тях, когато всичко приключи, стига да сме още живи. Колко тежат тези арбалети?
— Стрелите са дълги колкото мъжка ръка и дебели колкото детска китка — отвърна сер Майлъс.
— Сложете ги на рамки. Два за теб, останалите — тук при мен. — Капитанът погледна игуменката. — Искам да издигна укрепления.
— Както желаете — рече тя.
— Искам да впрегна и фермерите, и бежанците на работа и бих желал да ми помогнете, за да не ми се репчат. Трябва да работят бързо и да не вдигат шум.
Капитанът взе един свитък и го разви.
— Оръженосецът ми начерта това, талантлив младеж е. — Майкъл ярко се изчерви. — Погледнете — стена с формата на буквата V, с ров от външната страна. Ще я издигнем на триста крачки от Замъка на моста, където пътят от Долния град тръгва нагоре по хребета. Така ще можем спокойно да пращаме войници и провизии от Долния град до Замъка на моста и обратно. Ще наредим дъски по дъното, тъй че хората ни да се придвижват незабелязано, а прекараме ли три моста отгоре, вилазките ще стигат до полето за нула време. Виждате ли това разклонение? Под дъските има кухина. Чудесна изненада ще им спретнем.
Той се ухили и останалите последваха примера му.
— Освен това ще вдигнем стена по цялата дължина на пътя, още от върха. И без друго трябваше да сме го направили вече. Тук и тук — кули върху земни насипи. — Той потърка брадичката си. — Най-напред ще поставим новите арбалети на рамки тук и тук, на добре прикрити позиции. Така ако ни нападнат по време на строежа, ще попаднат в капан и ще загубят хора за тоя, дето духа. И последно, ще оправим пътя между страничната порта и Долния град.
Всички войници закимаха, освен Том, който се изплю.
— Откъде войници за такава дълга стена? — попита той. — Нали трябва да я отбранява някой, при това в двете посоки!
— Прав си, нямаме толкова войници, но строежът ще занимава селяните и ще им затвори устата. Щом врагът нападне, ще го накараме да си плати, а после ще му я отстъпим.
Том се ухили.
— Ама разбира се.
Капитанът погледна останалите.
— Допускам, че врагът няма много опит в боя с хора — каза той, — но дори да има, така ще отвлечем вниманието на селяните, което няма да ни коства много.
Игуменката се извърна. Явно страдаше, очите ѝ бяха като на подгонено животно.
— Той е човек. Или поне беше.
Капитанът трепна.
— Имаме си работа с човек?!
Тя кимна.
— Усетих докосването на съзнанието му. Той има известна причина да… да се бои от мен.
Капитанът се обърна към нея и се взря любовно в сините ѝ, изпъстрени с кафяво очи. Игуменката задържа погледа му със същата лекота.
— Подробностите не са ваша работа — сковано каза тя.
— Не споделяте неща, които биха могли да ни бъдат от полза — отбеляза той.
— Докато вие сте най-откритият човек, когото познавам — отвърна тя.
— Намерете си стая — измърмори Том под мустак, а капитанът погледна към сер Майлъс.
— Ще намалим патрулите до два на ден и ще ги пращаме навън по моя заповед. Най-важното е да докарваме останалите кервани дотук недокоснати или да ги отпращаме. Албинкърк вече го няма. Дръзката, докъде стигнахте днес?
Тя сви рамене.
— На осем левги от тук.
Капитанът кимна.