Гилбърт разпредели хората си по фургоните за по-малко от две минути — и слава богу, защото в северната страна на форта със зловещо шумолене се вряза вълна от блатници. Гилбърт обаче беше старо куче. Дузината му стрелци мигновено пуснаха огнени стрели в купчините малинак, които бяха разхвърляли из старата просека и повечето пламнаха. Тогава, огрени от трептящата светлина на пролетните клади, войниците и търговците започнаха да убиват. След като минаваха през бодливите стени, блатниците бяха почти неспособни да се изкатерят по високите фургони зад тях. Цели дузини загинаха, опитвайки се да го направят.
Подобните на озлобени стършели червени стрели обаче скоро започнаха да тормозят войниците. Не можеха да пробият ризниците им, а каменните им върхове се чупеха лесно, но затова пък потъваха дълбоко в непокритата плът и всички ранени, дори онези, които бяха отнесли само по някоя драскотина, след час получиха треска.
Хармодий обикаляше от човек на човек и изсмукваше отровата. Предишния ден можа да си почине и да събере сила и сега беше изпълнен със слънчева светлина. Всичките му инструменти бяха готови, освен двете вълшебни пръчки, чието зареждане отнемаше повече време, внимание и усилия.
Щом огньовете догоряха, той направи мощен фантазъм за светлина и го насочи към едно дърво на самия край на малинака. Повтори магията шест пъти по цялата обиколка на лагера, за да освети нападателите в гръб и да заслепи стрелците им. Херметистката цена на магията обаче беше огромна и той пръскаше силата си с пълни шепи.
Когато и последната от шестте светлини започна да гасне, а смъртоносните стрели заваляха отново, той усети присъствието на враг-магьосник. Предупреди го защитата, издигната от другия. Хармодий изгради своя собствена, а после, като рицар, който се бие с меч и щит, тласна своята в празното пространство между себе си и другия източник на сила. Ако я беше задържал до тялото си, щеше да предпази само себе си, но ако я притиснеше към другия маг, можеше да прикрие целия керван — простичко математическо упражнение, на което повечето магьосници така и не се научаваха. За да поддържа щита чак там, а не до себе си, му беше нужна съвсем малко допълнителна енергия. Струя сила се удари в преградата му и той я отрази. Ърки и блатници гинеха, покосени от фантазмите, хвърлени, за да им помогнат.
Магът се усмихна зловещо. Който и да беше, нападателят явно разполагаше с много енергия и твърде малко знания. В младостта си Хармодий много го биваше с меча, а принципите на херметистката битка бяха съвсем близки до тези на фехтовката. Отдавна му се искаше да напише трактат по въпроса.
Докато съперникът му се готвеше за ново нападение, Хармодий се гмурна в подобния на лабиринт палат в паметта си и започна да реди щитове и защити в комбинация, която бе упражнявал, но без да я използва на практика. Следващата атака на противника му беше по-силна — титаничен изблик на сила, който разсече нощта като пламтяща зелена лента.
Първият му щит беше унищожен. Осъзнал колко е силна защитата му, врагът се отдръпна. Вторият щит обаче улови атаката и леко я измести, а третият направо я върна обратно към съперника му, който бе ударен челно от собствения си фантазъм. Щитовете му проблеснаха в наситено синьо-зелено и Хармодий нанесе удара си. Следвайки ритъма на вражеските атаки, от пръста му изригна ярък ангелски бял лъч, който се стовари като копие върху щитовете на другия маг. Това не струва на Хармодий почти никакво усилие, но врагът му, който беше хвърлил толкова много енергия, за да се защити там, където не беше необходимо, трябваше да използва резервите си, за да блокира…
… нищо. Светлинния лъч си беше просто светлинен лъч. В него нямаше сила.
Също като майстор-фехтовач, който се готви елегантно да нанесе смъртоносния удар, Хармодий почерпи сила и я запрати напред, преди някое от паникьосаните сърца на търговците да е успяло да отмери и един удар. Когато силата му премина през първия щит, под втория и през отслабения трети, той почувства как врагът му рухва и усети отчаянието му. Без да иска, той се пресегна и сграбчи нещо, точно както когато потърси силата, за да спаси младия рицар. Този път обаче отне същността на вражеския магьосник много по-бързо и по-издъно. Силата на противника му угасна като свещ.
Хармодий си пое дълбоко въздух, осъзна, че сега е много по-силен, отколкото в началото на битката и запали още една светлина, без някой да му се противопостави.
Ърките изчезнаха в храстите, а остатъкът от нощта премина по-бавно от всякога, но без повече нападения.
На около два метра от магьосника седяха Рандъм и Стария Боб. Последната размяна на фантазми премина невероятно бързо, пред очите на Рандъм. В далечината нещо изкрещя, а по устните на Хармодий се разля жестока усмивка.