Търговецът погледна към Стария Боб, който пък гледаше към него.
— Това беше…
Старият Боб поклати глава.
— Като от легенда — довърши той.
На сутринта обитателите на кервана се сблъскаха с реалността — между фургоните лежаха прекършените тела на стотина блатници. Никой не можеше да отрече, че се е водила битка, няколко души повърнаха. Всички се прекръстиха и казаха по една молитва.
Рандъм се приближи до магьосника, който седеше на земята, кръстосал крака и посрещаше изгряващото слънце, отпуснал ръце в скута си.
— Може ли да ви прекъсна? — попита той.
— По-добре недейте — измърмори Хармодий.
— Простете — рече Рандъм, — но имам нужда от малко информация.
Магьосникът рязко отвори очи.
— Ако не ме оставите да довърша, следващия път няма да имам толкова стрели в колчана си — каза той.
Рандъм се поклони.
— Мисля, че трябва да се върнем.
Чародеят се намръщи.
— Постъпете, както намерите за добре, търговецо. И ме оставете на мира!
Рандъм поклати глава.
— Защо да не се върна?
Тонът на Хармодий беше безмилостен.
— Откъде да знам, алчна въшко?! Постъпи както искаш! Само ме остави на мира!
Стария Боб се беше качил на коня си, Гилбърт стоеше до своя, а на седлото му бе закачен къс странно извит лък. Днес беше негов ред да язди най-отпред.
Боб махна с ръка на Рандъм.
— Е? — попита той.
— Продължаваме към Лисен Карак — заяви Рандъм и Стария Боб извъртя очи.
— Мамка му, защо?
Рандъм се обърна и погледна към мага, а после сви рамене.
— Ядоса ме — простичко отвърна той.
Стария Боб огледа купчината мъртви блатници.
— Били ли сте се с тях и преди? — попита той.
Рандъм кимна.
— Накарайте всичките ни хора да дойдат да огледат труповете. Бъдете внимателен, гледайте да е по светло. Накарайте ги да ги докоснат. Убедете ги, че тези същества са уязвими. — Той сви рамене. — Това помага.
Рандъм не се беше замислял за тези неща, така че просто даде заповедта и се дръпна встрани, когато Стария Боб вдигна един труп от купчината, тръшна го на земята и стресна търговците.
— Не се бойте, момчета. Мъртво е.
— Гаден бръмбар — каза един от ножарите.
— Не са бръмбари. По-скоро са… — Стария Боб сви рамене. — Накарайте магьосника да ви обясни. Вижте ги обаче — имат и коруба, и уязвими части. Гърдите са бронирани, но подмишниците им са меки като сирене.
За да демонстрира, той извади камата си и я заби в кафявата като кал кожа, която без усилие се разтегляше като мембрана от жилавата хитинова обвивка на торса чак до ръката. Зелено-черна ихор покри острието, но от раната не изтече нищо.
— Намушкването винаги е смъртоносно — каза Стария Боб, замахна с тежката кама и тя се заби в твърдата черупка на изчадието. Въздухът се изпълни със зловоние, един от търговците на сол повърна.
Стария Боб отиде при него и го срита.
— Започнеш ли да бълваш по време на бой, свършено е с теб, ясно ли е? Погледни го. Погледни го! — Той се обърна към стреснатите чираци. — Всички да го пипнат. Вземете си по един от купчината и се пробвайте с меча. Хайде!
Застанал начело на колоната, Гилбърт измърмори на Харолд Червенокракия достатъчно високо, че да го чуят:
— Защото старият магьосник го е ядосал, така ли? Много смислено, няма що.
Рандъм също не го намираше за смислено. След час на пътя обаче Хармодий го настигна и се поклони от седлото си.
— Ако съм бил рязък, моля за извинение — каза той. — Изгревът е много важен момент.
Рандъм се разсмя.
— Рязък, значи? — попита той, но после се засмя. Денят беше прекрасен, горите — зелени, а той водеше най-големия керван в живота си и отиваше на война рамо до рамо с жива легенда. Засмя се отново, старият магьосник — също. Тридесет фургона по-назад Стария Боб ги чу и вдигна очи към небето.
Сосагите бяха събрали почти цялата си армия и сега настъпваха на юг към Стената. Ота Куон го повтаряше по десетина пъти на ден и на втория Питър видя цялото множество, събрано на едно място в голяма просека на около километър и половина от лагера. Спря да ги брои, когато стигна до няколкостотин, но там сигурно имаше към хиляда изрисувани воина и още няколкостотин мъже и жени без боя по телата. Беше научил, че да си изрисуван означава, че си готов да умреш. Неизрисуваните мъже може би щяха да се бият — или пък не, ако имаха други грижи, например нова съпруга или току-що родени деца.