Разбра още, че сосагите не се интересуват особено от готвенето. Беше се опитал да си заслужи мястото с помощта на една медна тенджера и един тиган, но говеждата му яхния с откраднато вино бе изядена бързо, шумно и с явно безразличие от шайката, с която се движеше — сосагите от Шестте реки, които настояваха да ги наричат „асегатосаги“. Ота Куон обясни, че това означава „Онези, които отиват при гниещите тикви“. Тъй или инак, те си изядоха яхнията и толкова — никой не му благодари, никой не му каза колко е вкусно.
Ота Куон се засмя.
— Това е просто храна — каза той. — Сосагите не се хранят добре, пък и всички знаем какво е да гладуваш. Твоето ядене беше чудесно, защото имаше достатъчно за всички.
Питър поклати глава, а Ота Куон кимна.
— Преди да стана Ота Куон, знаех какво е да готвиш, да се храниш добре, да седиш на трапеза. — Той се засмя. — Сега знам много неща, но хубавото вино и хрупкавият хляб нямат нищо общо с тях.
Питър леко сведе глава и Ота Куон го тупна по гърба.
— Ще си заслужиш мястото, всички казват, че работиш здраво. Само това се очаква от новодошлите.
Питър кимна и същата вечер си спечели нови приятели.
Вечеряха най-обикновена супа с малко подправки и еленско, донесено от Ота Куон. Едно от гущероподобните чудовища дойде, подуши трупа на елена и започна да вие и да хлипа, докато Скадай пристигна на бегом. Питър се изплаши, но страшилището ги остави на мира, а еленовото месо отиде в супата без усложнения.
Щом я сервираха, от гората излязоха два блатника — стройни, без да са високи. Изправени достигаха ръста на високо дете, а в главата приличаха повече на насекоми, отколкото на хора. Кожата им бе опъната по тяло с леки кости, издут брониран торс и четири крайника със съвсем бозайнически вид, краката им бяха тънки и мускулести, а ръцете — жилави като въжета. Изглеждаха отвратително, дори начинът, по който се движеха, беше кошмарен. Нямаха много вземане-даване със сосагите, въпреки че Питър беше видял Скадай да говори с няколко от тях.
Имаше три вида блатници. Червено-кафеникавите бяха най-многобройни и се движеха много бързо, докато вторият вид очевидно бяха воини — с дебела черупка и по-светла, почти сребриста кожа, високи почти колкото възрастен човек, с шип на всеки крайник. Сосагите ги наричаха с албинското им наименование — уаити. Последни бяха вождовете — високи и слаби, с вид на огромни богомолки. Сосагите ги наричаха жреци.
Тези два блатника бяха обикновени работници, всеки с лък и копие. Бяха голи, с изключение на манерките и колчаните на гърбовете им. Питър се опита да не гледа как плочките на коремите им се плъзгат мазно една в друга — картината беше смущаваща.
Те спряха до огъня му и извъртяха глави в синхрон, а странните им кръгли очи явно възприемаха огъня и човека като едно цяло.
— Ти готвис хранъ? — каза по-близкият блатник със стържещ глас. — Готвис хранъ?
Питър се опита да превъзмогне страха си.
— Не разбирам.
— Ти готвис хранъ? — каза другият. — Добра хранъ?
Първият поклати главата и корема си — гледката беше странна, но Питър разбра, че изразява нетърпение.
— Аз опита хранъ — изхриптя той.
Питър все още не разбираше скърцането им, но ноктестите ръце изглежда сочеха към тенджерата.
Никой от сосагите не ставаше, за да му се притече на помощ. Както обикновено бяха яли до насита и сега лежаха, без да шават и без да ги изпускат от поглед. На лицето на Ота Куон бе изписана жестока усмивка.
Питър се обърна с гръб и сипа яхния в една купа, добави малко див риган и я подаде на по-близкия блатник. Той я взе, започна да я души и на Питър му се прииска да не го беше правил. Почти човешкият му нос се разтвори, разкривайки черна дупка насред обраслото му с косми лице и гледката беше почти…
Блатникът потри ръце със силен стържещ звук и изсипа яхнията в дупката на лицето си. После отметна глава назад под неестествен ъгъл, изпищя и подаде купата за още. Питър сипа две порции, сложи им риган и подаде по една на всеки от тях, после пак, и пак. По-дребната от двете твари отвори и затвори клюноподобната си уста три или четири пъти, а от нея се разнесе воня на химикали, която залепна на гърлото на Питър.
— Хранъ убава! — простърга зловещото създание, а другото млясна в знак на съгласие. От устата им изскочиха дълги гъвкави езици на пурпурни и яркорозови петна и облизаха купите до блясък. После блатниците дрезгаво изръмжаха в един глас и си тръгнаха на бегом, превити на две.
Питър стоеше до огъня с двете празни купи и леко трепереше. При него дойде Скадай.
— Голяма чест ти оказаха — рече той. — Нас рядко ни забелязват.
Изглеждаше така, сякаш иска да каже още нещо, но стисна устни, потупа го по рамото, усмихна се и си тръгна, както всеки път. Питър още се чудеше какво да мисли за случилото се, когато жената дойде и постави ръка на кръста му. Този жест беше физически, разбираем — още един неочакван начин за комуникация, който изрази намеренията ѝ толкова ясно, че след час той беше между краката ѝ… а малко по-късно друг мъж го изрита в главата.