Ударът можеше да бъде смъртоносен, но изрисуваният сосаг беше бос, а и той все пак го забеляза навреме. Въпреки че беше само готвач, а доскоро и роб, Питър умееше да се бие и когато ритникът извърна главата му, той се изтръгна от прегръдките на тъмнокосата жена, без да спира да анализира ситуацията и посегна към ножа, който висеше на врата му.
Изрисуваният мъж, който явно очакваше лесна победа, изкрещя от истинска или престорена ярост и отново се хвърли към него, но при следващия ритник Питър се претърколи с нож в ръка. Покритият с черни, червени и бели петна сосаг, който изглеждаше така, сякаш има кожно заболяване, се метна към него и той го уби с лекота. Заби ножа дълбоко в стомаха му, докато онзи крещеше от изненада и отчаяние, с очи, пълни с агония, която неизбежно щеше да доведе до смъртта му. Питър изтръгна ножа от корема му и целият се обля в черва и кръв. После, въпреки задушаващия го ужас, заби острието първо в едното му око, а после — в другото, но петнистият вече беше мъртъв.
За миг Питър остана да лежи на земята. Всеки от последните стотина удари на сърцето му му приличаше на отворена книга, която бе прочел много внимателно, а остатъкът от ерекцията му напомни, че за това време бе преминал от една крайност на живота в друга.
Опита се да се изправи на крака, но коленете му трепереха и беше заобиколен от мъже — до един сосаги. Скадай му подаде ръка и му помогна да се изправи с твърдост, която му се стори заплашителна, но всъщност не беше. После се появи и Ота Куон, който му помогна да се задържи на краката си.
— Отвори си устата — каза той. Питър го послуша, а Скадай пъхна окървавения си пръст в нея и монотонно запя. Ота Куон стисна ръката му.
— Това е важно — каза той. — Слушай, Скадай казва: „Приеми врага си, Грундаг, в своето тяло.“ — Ота Куон пак стисна ръката му. — Скадай казва: „Сега ти и Грундаг сте едно. Той е онова, което си бил, а ти си онова, което беше той.“
На Питър му се повдигна от медния вкус на топлата кръв.
— Аз пък ти казвам да не ти става навик да убиваш сосаги — добави Ота Куон.
— Той ме нападна пръв! — изквича Питър.
— Ти чукаше жена му, която те използва, за да се отърве от недостоен мъж. Избегна срама да го изгони от леглото си, като уреди да го убиеш. Разбираш ли сега?
Ота Куон се обърна към група изрисувани мъже и каза нещо, а те се разсмяха.
Питър се изплю.
— Какво смешно има?
Ота Куон поклати глава.
— Ще ти обясня по-късно.
— Обясни ми сега — настоя Питър.
— Попитаха как си се справил. Отвърнах, че не съм сигурен кое е влязло по-лесно — ножът или оная ти работа. — Очите на Ота Куон бяха ярко сини и видимо развеселени. — Сега ти си и мъж, и сосаг. Не бива да ти става навик да убиваш своите, но досега би трябвало да си разбрал какво представлява Дивото.
Питър пак се изплю.
— Всеки срещу всеки — каза той.
През целия си кратък живот се беше учил да убива, а щом се провали за пръв път, го поробиха. Този неочакван успех обаче повече му напомняше на изнасилване, отколкото на победа. Целият беше покрит с кръв, че и с по-ужасни неща, а тези хора го поздравяваха.
— Тук няма закони.
Ота Куон поклати глава.
— Не ставай глупав — рече той. — Има много закони. Най-важният обаче е, че няма по-силен от най-силния. И че от всяко създание става хубава вечеря, независимо от силата му. — Той се разсмя. — В кралския двор е същото, само че тук всичко е честно и почтено и никой не лъже. Скадай е много по-бърз и по-смъртоносен от мен. Никога не бих го предизвикал, но друг мъж може да го направи. Или пък жена. Тогава матроните ще определят какво да бъде предизвикателството и другият ще се изправи срещу Скадай. Или просто ще го нападне, макар че една такава победа невинаги носи властта и престижа, които търси претендентът. Разбираш ли ме?
— Твърде добре — отвърна Питър. — Искам да се измия.
Искаше да се освободи от този странен човек, от боята му и от агресивната му аура.
— Казвам ти всичко това, защото останалите воини вече гледат на теб като на мъж и може да те предизвикат. Или просто да те убият. Досега беше под моя защита.
— Защо ще ме убиват? — попита Питър.
Ота Куон сви рамене.
— За да увеличат броя на жертвите си. Или защото искат жена ти, Сенеграл. — Той се разсмя. — Грундаг умря лесно, защото мислеше, че си роб. Не беше кой знае какъв мъж, но умееше да се бие и хората се страхуваха точно от глупостта му. От теб не се боят, макар че когато го разпра и избоде очите му, може и да си уплашил някого. Работата е там, че Сенеграл я искат много мъже, а тя не обича да отказва.