Въпреки студа и острите камъни, Питър се гмурна в плиткия вир, където хората плакнеха чашите си, без да обръща внимание на слоя набъбнало от водата жито, изпадало от стотиците измити купи. Не обърна внимание и на пиявиците. Просто искаше да отмие червата и лепкавата кръв от ръцете, корема и слабините си.
След малко се обади от водата:
— Може би просто трябва да я убия.
Ота Куон се разсмя.
— Елегантно решение, само дето братята и сестрите ѝ със сигурност ще убият теб.
От студа умът му се събуди, а кожата му изтръпна. Той потопи глава под водата и я измъкна с усилие. Острите камъни бодяха стъпалата му до болка.
— Какво мога да направя? — попита той.
— Изрисувай се! — рече Ота Куон. — Ако си воин и изпълняваш мисия, не могат да те докоснат. Освен ако не ги предизвикаш, разбира се. По време на битка човеците не са бързи като животните, нито пък толкова смъртоносни. Нали? Само че когато сме в глутница, ние сме най-добрите убийци в Дивото… а изрисуваме ли се, ставаме част от глутницата. Разбираш ли?
Питър поклати глава.
— Не — отвърна той, — но ще се изрисувам. Ще трябва да воювам с хора, които не познавам, за да имам малко мир и спокойствие у дома си. — Той се разсмя, а смехът му беше особен — див и малко налудничав. — Онези хора ме поробиха, така че сега ще си понесат последствията.
Ота Куон кимна.
— От мига, в който те срещнах, знаех, че ще станеш един от нас — рече той. — Не ни презирай. Правим каквото и останалите, но без да го наричаме с романтични имена. Сега отиваме на война, за да подкрепим Торн, но и за да покажем силата си на другите хищници и убийци, за да ни оставят на мира. За да се страхуват от нас. За да можем да си отидем у дома и да отглеждаме тикви. Животът ни не е само война и ножове в мрака.
Питър въздъхна.
— Дано си прав.
Ота Куон изпуфтя.
— Мисля, че трябва скоро да се изрисуваш и да получиш име, но ще оставя друг да ти го даде.
Той му помогна да излезе от водата, а после го отведе до огъня, където свали цяла орда пиявици от тялото му. При други обстоятелства Питър би се ужасил от тях, но сега понесе всичко почти без да ги погледне, което накара някакъв по-възрастен мъж да изръмжи одобрително.
Тогава Ота Куон заговори. Мъжете, както и няколко жени, внимателно го изслушаха, а после отидоха до одеялата си и се върнаха с красиви кръгли кутии от дърво и глина. Някои от тях бяха покрити с впечатляваща украса от оцветена коса или бодли, а някои бяха от злато или сребро. Във всяка кутия имаше боя — червена, черна, бяла, жълта или синя.
— Може ли аз да те изрисувам? — попита Ота Куон, а Питър се усмихна.
— Разбира се — отвърна той, толкова изтощен, че почти спеше.
Всъщност го изрисуваха трима вече боядисани мъже и една жена, под ръководството на Ота Куон. Отне им близо час, но когато приключиха, едната страна на тялото на Питър беше черна, а другата — червена. На лицето му обаче нарисуваха нещо по-изпипано. Той помнеше допира на пръстите на жената по челото, бузите и клепачите си, а прехласнатото изражение и полуотворената ѝ уста изглеждаха странно преобразени от рибата, изрисувана край очите ѝ.
Щом приключиха, един от мъжете донесе малко кръгло огледалце в рогова кутийка, Питър огледа белите, червени и черни черти по лицето си, които приличаха на кости от херинга и кимна. Явно имаха някакво значение, но не беше сигурен точно какво.
Остави им ризата си и тръгна в озарения от пламъци мрак. Допирът на въздуха до голата му кожа го освежи, а огньовете в лагера го топлеха дори от това разстояние. Ота Куон го водеше от огън на огън и воините му прошепваха нещо, а той кимаше и се покланяше.
— Какво казват? — попита Питър.
— Най-често „Здравей“. Няколко казаха, че сега изглеждаш много по-висок. Старецът рече да поддържаш боята чиста и да не я мацаш както досега. — Ота Куон се засмя. — Защото, разбира се, преди ти беше Грундаг. Разбираш ли?
— Господи — въздъхна Питър. Въпреки това тихите поздравления му дадоха кураж. Това беше триумф. Нямаше нужда да страда заради убийството — беше жив, горд, силен и всъщност си харесваше боята.
Когато стигна до своето огнище, Сенеграл бе извадила на показ всичките вещи на Грундаг. Подаде му чаша топъл подправен с билки чай и той го изпи. Ота Куон стоеше в края на осветеното от огъня пространство и ги наблюдаваше.
— Тя казва, че имаш много хубав лък, но някои от стрелите хич ги няма. Трябва да си изработиш по-хубави или да ги изтъргуваш някак. Също така казва, че няма да прелъстява други мъже, ако се грижиш за нея така, както тя иска.