Докато той гледаше към склона, неговият кожар, Доналд Редмейн, се съблече и скочи във водата, като използва ръба на един повреден бобров бент вместо платформа. Беше силен и решителен човек, но само след няколко секунди се наложи да го издърпат с въжето, вързано на кръста му, а рамото и ключицата му бяха насинени от камъните по дъното.
Лохлан потръпна.
Тази нощ нещо бе убило един от конете в стадото им и Хектор, който никога не се беше бил с ърк, предположи, че става дума именно за такова същество — жребецът беше покрит с порязвания и прободни рани, нанесени от нещо, много по-дребно от кон. Защо обаче го беше направило, не му беше ясно. Той удвои стражата, макар че знаеше колко безполезни са тези мерки. В Хълмовете разполагаше с каменни огради и дълбоки долчинки с естествени укрепления, в които можеше да вкара стадата и да ги варди, но тук на пътя джелепите смятаха, че са в безопасност. Нещо обаче го преследваше. Усещаше го.
Глава девета
Мъглата беше рядка и анемична, но свърши работа, като принуди онова, което ги наблюдаваше, да стане по-агресивно с животните, които използваше. Зайци излизаха от горите посред бял ден, скорци прелитаха над новите изкопи, първо по двойки, а след това — на цели ята.
До обяд хората, надзиравани от сер Йеханес, изкопаха двойния външен ров и докато търговците от Харндън, Лорика, Тива и Албин проклинаха късмета си и временния си началник, а мазолите по ръцете им се пукаха, игуменката отново направи магия и мъглата стана по-гъста, а животните — още по-многобройни.
Когато най-сетне позволиха на готовите да се разбунтуват търговци да оставят лопатите и да отидат на богослужението, мъглата бе станала толкова гъста, че стражите по кулите на крепостта не можеха да видят основата на стената, на която стояха. Далечният хоризонт обаче остана видим — капитанът не възнамеряваше да позволи собствената му мъгла да се превърне в пречка. Въпреки това змейовете прелитаха над крепостта на всеки един-два часа, а сърцата на защитниците ѝ трепваха при всяко изплющяване на кожестите им крила. Сред дърветата оттатък полето от време на време се забелязваше движение, като онова, което зърва ловецът, когато плячката му разтърси дърво или когато катерица скочи на клон, твърде тънък, за да издържи тежестта ѝ.
Майкъл отвори една празна книга от подвързан пергамент и написа с най-хубавия си почерк:
Обсадата на Лисен Карак. Ден първи. А дали не е осми?
Днес капитанът и лейди игуменката използваха фантазъм, за да вдигнат мъгла. Врагът е навсякъде и много хора казаха, че въздухът е тежък и трудно се диша. Застреляха Мадок Стрелеца със стрела за арбалет, която дойде от дърветата, когато той излезе от новата траншея, за да прибере един чук. Вероятно е напуснал прикритието на мъглата на милейди.
Над нас се рее змей, чувам крясъците му. Усещам присъствието му дори през покрива — все едно ме натиска по главата.
Майкъл задраска последното и внимателно го покри с мастило, докато не можеше да се разчете и една дума.
Капитанът нареди винаги да има готова за излизане вилазка. В нея дежурят всички мъже с доспехи. Капитанът нареди още да поставят тежки стенобитни машини в кулите. Крепостта има две големи кули — сега в едната има балиста, а в по-ниската — требушет.
Хората от провинцията и търговците от керваните изкопаха траншея, която води от Долния град до Замъка на моста. По-дълбока е от височината на зрял мъж и достатъчно широка, за да може по дъното ѝ да мине малка каруца. Покриваме я с дъски. Капитанът каза да наредим някакви торби по цялата ѝ дължина. Никой не знае какво има в тях.
По залез Майкъл се качи на стената и се присъедини към останалите жители на крепостта, за да прочетат заедно молитва. Изпратиха гласовете си към небето, а после игуменката отново направи магия — най-обикновено заклинание, известно на всяка селска вещица. Майкъл обаче се надяваше общите молитви и благопожелания да са му влели сила. Игуменката направи и магия за отблъскване, от онези, с които Мъдрите предпазваха житниците от дребните зверчета, които ядяха зърното. Тя просто го направи в по-голям мащаб и с много повече сила.
Керванът на търговеца Рандъм тръгна рано-рано въпреки среднощните приключения, а може би точно заради тях.