Рандъм виждаше как силата се събира около ръката на възрастния мъж. Не можеше да прави заклинания, но откакто се помнеше, можеше да ги вижда. Старецът раздвижи пръсти, по трупа на демона сякаш пробягаха цветни вълни. Всички рязко издишаха, а той се разпадна на пясък. Не много, при това.
— Магия — каза Хармодий. — Нещо е прекъснало разложението след смъртта му.
Те очевидно нищо не разбраха, а Хармодий сви рамене.
— Не се притеснявайте, просто размишлявам на глас. — Той се разсмя. — Месир Рандъм, бих искал да говоря с вас.
Старият магьосник се отдалечи от фургоните, а търговецът го последва. Зад тях дойде Стария Боб на кон, в пълно бойно снаряжение. Ейдриън му се фукаше със скицата си, а той мълчеше.
— За три дни убих двама от тях — каза Хармодий. — Това е много лошо. Моля ви за помощ в името на краля, но ви предупреждавам, че ще бъде опасно. Много опасно.
— Каква помощ? — попита Рандъм. — И какво ще получа в замяна? Простете, милорд, знам, че всички в двора смятат, че търговците се интересуват единствено от парите. Това не е така, но за Бога, месир, в тези фургони се намират богатствата на няколко души. Че и моето собствено.
Хармодий кимна.
— Знам, но очевидно става дума за набег… може би дори за нашествие. Демоните са най-ценните и най-могъщи войници на врага. Срещнах един и това ми се стори ужасяващо. Два означава, че ни наблюдават и че зад нас има армия. Три… три са нещо немислимо. Въпреки това ви моля да пратите вестоносец при краля. Веднага. Един от най-добрите ви хора. После можем да продължим на север.
Рандъм кимна.
— Не знам дали кралят би гарантирал стойността на кервана ви — каза Хармодий. — Каква е тя?
— Шестдесет хиляди златни дуката — каза Рандъм.
Хармодий рязко си пое дъх, а после се изсмя.
— В такъв случай нека ви уверя, че Негово величество не може да ви обезщети. За Бога, човече, как се решихте да тръгнете през пущинака с всичко това?
Хармодий се смееше, а Рандъм сви рамене.
— Купуваме годишната житна реколта на хиляда стопанства — каза той. — Купуваме и говеждо от хората в Хълмовете — към петнадесет хиляди животни, готови да ги угоим за пазара. Купуваме още бира, малко вино, кожи от елени, бобри, зайци, видри, мечки и вълци — достатъчно, за да стигнат за всички галантеристи и кожари в Харндън. С това се търгува на Северния панаир, без да броим основната стока — въ̀лната.
Хармодий поклати глава.
— Никога не съм се замислял за стойността на всички тези неща — каза той. — Ако съм го правил, съм забравил.
Рандъм кимна.
— Стойността на Северния панаир е половин милион златни дуката.
— Не знаех, че на света има толкова много злато — отново се разсмя Хармодий.
— Няма, затова имаме шлемове и арбалети, и хубави вина, и златарски изделия, и кичозни пръстени, и какви ли не платове, стафиди, фурми, зехтин, захар и всякакви продукти, каквито липсват на север. За да търгуваме. Затова керванът ми трябва да стигне дотам.
Хармодий огледа планините, които едва се виждаха на хоризонта.
— Никога не съм се замислял за това — каза той. — Замисля ли се обаче, начинанието ми се струва ужасно… уязвимо. — Магьосникът се огледа. — Какво ще стане, ако няма панаир?
Тази мисъл бе хрумвала на Рандъм няколко пъти през последните два дни.
— Тогава в Харндън няма да има говеждо. Ще получат зърно само от местните окръзи, няма да има кожи за дрехи и шапки, нито мед за хляба, а във всяка къща ще има по-малко бира. Кралят пък ще изгуби данъка, който иначе бихме му платили за продадената стока, както и… трудно е да се каже, но да речем половината от стойността на въ̀лната. Обикновените хора ще гладуват. На изток търговците, които купуват въ̀лна, ще фалират, повечето от банкерите в Харндън също, а стотици чираци ще останат без работа. — Той сви рамене. — И това е само през зимата. През пролетта ще стане още по-зле.
Хармодий гледаше търговеца, все едно му разказваше детска приказка. После поклати глава.
— Напрегната утрин изкарахме, търговецо. Да тръгваме, стига да сте съгласен.
Рандъм кимна.
— Съгласен съм, защото ако керванът ми се върне обратно… — Той сви рамене. — Ами, ще загубя ужасно много пари. И никога няма да стана кмет.
Обсадата на Лисен Карак. Ден втори.
Майкъл облиза върха на писалката си и разсеяно изцапа ъгълчето на устните си.