— И аз се радвам да те видя. Загубил си много кръв.
Капитанът седна върху одеялото му.
— Вашата монахиня, онази, хубавичката…
Младежът усети, че се изчервява.
— Не е моя — заекна той, а Аткорт се усмихна като учител.
— Както кажете, капитане, разбира се.
Странна работа. И преди го беше забелязал — войниците от обикновен произход (без да се брои Том Лошия, който беше повече природна стихия, отколкото човек) имаха по-добри маниери, отколкото благородниците. Аткорт беше с необичайно добри маниери.
— Както и да е, прелестната млада послушница, която така умее да командва… — Аткорт се усмихна. — Тя ме излекува. Почувствах… — Той пак се усмихна. — Добротата ѝ, предполагам. Донесе ми и книга, така че чета. — Той изкриви лице. — Докато я свърша, може да стана монах. Здрасти, Том.
Над тях се извисяваше Том Лошия, който кимна на приятеля си.
— Ако стрелата те беше улучила малко по-надолу, щеше да станеш монахиня. — Той се ухили многозначително на капитана. — Високата ’убавица е будна и се протяга като котка. Спрях се да я погледам — избоботи той и гръмогласно се засмя. — Ама хубаво е заоблена отпред, а?
Капитанът се обърна, за да го изгледа кръвнишки, но с Том Лошия това беше почти невъзможно. След като седна, той ясно усещаше всеки един от изтощените си мускули, всяко от шестте натъртвания.
— Всички видяхме как се юрнахте към ония стрелци — каза Том и се извърна, а капитанът замълча. — Цяло чудо е, че сте жив — продължи Том. — Колко пъти ви уцелиха, осем? Десет? С бойни лъкове?
Капитанът замълча.
— Само казвам да не вършиш глупости, момко. Ами ако ти свърши късметът?
— Тогава ще умра — отвърна капитанът. — Някой трябваше да свърши тази работа.
— Йеханес я свърши, и то както трябва — рече Том. — Следващия път вдигни меча и нареди на някой друг да нападне стрелците.
Капитанът пак сви рамене. По изключение изглеждаше точно на двадесет години — реакцията му беше бунтарски отказ да приеме думите на някой възрастен, който се опитва да го научи на нещо. Беше се държал като невръстен глупак пред очите на всички и го знаеше.
— Кап’тане — каза Том и изведнъж му се стори огромен и опасен. — Ако вие умрете, хич не съм сигурен, че ние ще оцелеем. Тъй че чуйте моя съвет: не умирайте.
— Амин — каза капитанът.
— Хубавичката послушница по-лесно ще отстъпи на жив човек, отколкото на мъртвец — отбеляза Том.
— От личен опит ли съдиш, Том? — каза Аткорт. — Остави момчето на мира. Остави капитана на мира. Простете, м’лорд.
Капитанът поклати глава. Не е лесно да си сърдит, когато откриеш, че хората ти те харесват и им се ще да останеш жив и здрав.
Аткорт се изсмя с глас, Том се наведе над него и му прошепна нещо, а той се направо се преви — първо от смях, а после очевидно от болка. Младият човек се спря, за да ги погледне — Том вадеше от чантата си карти и зарове, а Аткорт се държеше за корема и се хилеше.
Капитанът хукна надолу по стълбите, а кожените му подметки запляскаха по каменните стъпала, но тя не беше там. Той прокле многозначителната усмивка на Том и избяга в мрака. Искаше му се чаша вино, но беше сигурен, че то ще го приспи. Имаше нужда от сън.
Усмихна се на собствената си глупост и вместо да си легне, отиде при ябълковото дърво. Ето я — седеше под звездите и тихичко си тананикаше.
— Снощи не дойде — рече той. Това беше последното, което искаше да каже. Амичия сви рамене.
— Заспах — каза тя. — Което, струва ми се, би било добре и за вас. Милорд.
Тонът ѝ беше неприветлив — нищо в него не подсказваше, че някога са се целували или че са водили интимен разговор. Или пък гневен.
— Но нали искаше да ме видиш? — каза той.
„Звуча като идиот.“
— Исках да ви кажа, че бяхте абсолютно прав. Нарочно ви пресрещнах пред вратата ѝ. Дъртата вещица ме използва. Обичам я, но тя ме тласка към вас, а аз бях сляпа за това. Играе си на любовници в кралския двор, но използва моето тяло вместо своето. Или нещо подобно.
Амичия сви рамене, а той едва различи движението ѝ на бледата светлина на звездите.
Мълчанието им се проточи. Капитанът не знаеше какво да каже — вероятно беше права, но той не знаеше как да представи нещата в по-хубава светлина. Даде си сметка, че не иска да злослови по адрес на игуменката.