Питър бръкна в собствената си торба и измъкна малка дървена кутия, пълна със сушени боровинки. Беше я намерил сред вещите на Грундаг.
Ота Куон изяде една шепа и изгрухтя.
— Раздаваш се с две ръце.
Човекът зад него си взе половин шепа и я вдигна към челото си с жест, който Питър не беше виждал досега.
— Казва, че уважава плодовете на труда ти и жертвата, която правиш, като ги споделяш с нас. Когато споделяме плячкосана храна… е, тя така или иначе не е наша, нали?
Ота Куон се засмя жестоко.
— Ами вечерята, която приготвих? — попита Питър, готов да се възмути.
— Тогава беше роб! — отвърна Ота Куон и удари юмрук в гърдите си. — Мой роб.
— Къде отиваме? — попита Питър. Собственическото отношение на Ота Куон никак не му хареса.
Изневиделица се появи Скадай, за да вземе последната шепа боровинки и направи същия уважителен жест.
— Хубави боровинки — каза той. — Отиваме да огледаме Албинкърк. После ще ловуваме сами.
Щом предводителят им си тръгна, Питър поклати глава.
— Сами ли?
— Вчера, докато с жена ти се чукахте като зайци… Чакай, ти знаеш ли въобще кой е Торн? — попита Ота Куон, сякаш говореше на дете. На Питър му се искаше да му натрие носа, но макар че беше чувал това име, той всъщност не знаеше кой е Торн, а все повече му се щеше да разбере как стоят нещата в този нов свят.
— Не — отвърна той и се нацупи, но Ота Куон не обърна внимание на тона му.
— Торн иска да стане господар на тези гори — каза той и направи физиономия. — Казват, че е велик магьосник, който някога е бил човек и сега иска да си отмъсти на хората. Вчера обаче е претърпял поражение — не са го победили, но са му пуснали кръв. Ние не го последвахме в боя, защото Скадай не хареса плана му, така че сега отиваме на изток, за да водим нашите битки.
— Претърпял е поражение ли? От кого? — Питър се огледа. — Къде е била тази битка?
— На шест левги от мястото, където се въргаляхте със Сенеграл, загинаха двеста души и два пъти повече деца на Дивото — отговори Ота Куон и сви рамене. — Торн разполага с десет пъти по толкова и събира още, но сосагите не са роби, слуги или крепостни. Ние сме просто негови съюзници и то само когато ни отърва.
— Този Торн сигурно ни е сърдит — предположи Питър.
— И още как. Ако смееше, щеше да ни избие до крак, да унищожи селата ни или да изтезава Скадай до смърт — кимна Ота Куон и се изкикоти. — Само че ако го направи, ще загуби лоялността на всяка твар, която му служи. Това е Дивото, приятелю. Ако беше победил, щяхме да изглеждаме глупави и слаби — каза Ота Куон със зловеща усмивка. — Работата е там, че загуби, така че той изглежда глупав и слаб, докато ние отиваме да опожарим земите около Албинкърк, които преди много години бяха наши. Спомените ни трудно избледняват.
Питър го погледна.
— Ти сигурно не си роден сосаг.
Ота Куон въздъхна.
— Роден съм на юг от Албинкърк — каза той и сви рамене, — но това няма значение, приятелю. Сега съм сосаг. Ще изгорим фермите или поне каквото е останало от тях след Торн. Той иска Женския замък, но нас той не ни интересува — рече Ота Куон със странна усмивка. — Сосагите никога не са воювали с Женския замък, а Торн се провали — добави той и се загледа към далечината, където планините се спускаха към морските вълни. — Засега. А и Скадай рече, че е време Албинкърк да види цвета на стоманата ни.
Казаното развълнува Питър, който се мислеше за твърде зрял, за да се впечатлява от такива неща. Във войната обаче имаше простота, която носеше облекчение. Понякога омразата е най-лесният изход.
Питър си каза, че Ота Куон е ранена душа, намерила утеха при сосагите, но тръсна глава и си каза: „Бъди един от тях и никога повече няма да станеш роб.“
Привечер на следващия ден градът вече се виждаше. Питър приклекна, за да хапне от кльощавия заек, който беше сготвил с подправки и споделяше с отряда си. Ота Куон похвали гозбата му и призна, че новите му братя по оръжие — Пал Кут, Брант, Скахас Грахо, Барбуна и Бодливото лице (или поне Питър така си преведе името му) — са ги последвали колкото заради неговите качества, толкова заради готвенето на Питър.
Във всеки случай беше хубаво да бъде част от нещо, да се включи в група. Щом си взе от храната, Брант се усмихна, а докато Питър се суетеше край огъня, Скахас Грахо потупа мястото до себе си, за да го покани да седне. За два дни тези мъже бяха станали негови братя.