Гавин водеше ариергарда, който се подреждаше от двете им страни. Търговците наближаваха към фургоните, макар и не особено гладко. Лицата им бяха бели като тебешир, а ръцете им трепереха, но настъпваха въпреки всичко.
— Стоп! — кресна Гавин. От другата страна се появи Гилбърт с още петима стражи и веднага пое командването.
— Прицелете се! — извика той. Гората беше изненадващо тиха.
Стария Боб бе обърнал коня си, но не видя приближаващите се дузина блатници. Един от тях без усилие изкорми жребеца му и когато копието хлътна в тялото му, тантурестата твар се завъртя като танцьор. Конят спря обръщането си и пронизително изцвили, а ранения трол премина в атака. Първият удар откъсна долната челюст на Стария Боб, която се подаваше изпод ръба на отворения му шлем, а после премаза нагръдника му с такава сила, че кръвта бликна като фонтан от раздраното му гърло. Раненият трол рухна, а другият се спря, наведе се и започна да се храни и с двата трупа. Лицевата му плоча се разтвори, разкривайки остри зъби, които блещукаха в черната му паст.
Вълната от блатници заля строя и този път стрелците и войниците се обърнаха и побягнаха. Рандъм ги разбираше отлично — вкаменен от ужас, самият той не можеше да помръдне ни крак, ни ръка, а гледката, когато тролът разкъса стария рицар на парчета, сякаш замъгли ума му. Опита се да проговори, а пред очите му занаятчиите и търговците с псувни излязоха от строя и пришпориха конете.
— Не бягайте! — крещеше Гилбърт. — Не бягайте или всички ще умрете!
Те не му обърнаха внимание. Тогава сер Гавин се разсмя. Смехът му не спря бягството на ужасените мъже, нито попречи на конниците да раздерат хълбоците на ужасените си животни, но накара много от тях да се обърнат.
Забралото му се спусна с прещракване, а бойният му кон пристъпи напред и хукна в галоп — нещо съвсем нормално за жребец, обучаван за турнири. Знамето се вееше зад Гавин, а той летеше между фургоните и блатниците с вдигнато копие като стоманена светкавица. Изчадията застиваха като животни, чули ловец. Тролът вдигна глава от труповете, а вождът на блатниците наду рога си и той издаде продължителен кристален звук. Отвърнаха му и други, а Рандъм внезапно се освободи от хватката на страха, стиснал сърцето му и измъкна меча си от ножницата.
— Чуй ме, свети Кристофър — закле се той, — оживея ли, ще ти вдигна църква.
Гавин Мюриен насочи копието си. Вождът на блатниците стоеше върху гърдите на убития трол и тежкото острие мина през тялото му толкова бързо, че за миг Рандъм реши, че рицарят е пропуснал целта. Той обаче вдигна дребното изчадие във въздуха и многобройните му крайници се загърчиха във всички посоки — приличаше на ужасяваща пародия на прободено с топлийка насекомо. От гърлото му се надигна тънък писък, а после Гавин го запрати срещу каменната глава на дага и то се удари в нея с мляскащо „прас“, сякаш се пръскаше диня. Тролът залитна от удара и изрева, а гласът му отекна из гората като удар на камбана.
Гавин с грохот се отдалечи, мина през храсталака, без да изпуска копието си и изскочи от другата страна на фургоните. Конят му препускаше в лек тръс. Забравили за бягството си, търговците и войниците започнаха отново да се събират. Блатниците достигаха до тях поединично или по двойки и хаотичната гонитба из гората се превърна в отчаян ръкопашен бой. Дузина търговци бяха посечени, но това не само не накара останалите да избягат, а ги вдъхнови да се включат в битката. Или пък им подействаха бойните викове на Гавин, които ехтяха толкова силно, колкото ревът на трола.
— В името на Бог и свети Георги! — крещеше той, а фургоните се тресяха.
Дагът сведе рога и изплю нещо. Във въздуха полетяха огромни буци мъх, разнесе се горчива воня на мускус, а той вдигна бронираната си глава и атакува с превити от грандиозния скок рамене. Рандъм инстинктивно замахна с дясната си ръка и мечът му посече един блатник. Търговецът отстъпи назад, осъзнал, че е заобиколен от цяла дузина, вдигна оръжието с върха напред и скочи към тях. Единственият му пример беше рицарят и Рандъм смътно си даваше сметка, че не е достатъчно само да вилнее и да реве. Прониза го болка от първата рана, а по раменете и гърба му се сипеха удари, но въпреки това той успя за секунди да убие един блатник с върха на меча, да размаже втори с дръжката му и да отсече краката на трети. Всичките имаха брони (нямаше време да разбере дали това е просто хитинова обвивка, или истински доспехи от кожа и кост), но тежкото острие проникваше в тях с всеки замах и те умираха начаса.
Блесна светлина, сякаш светкавица проряза небето. За миг всичките му опоненти рухнаха и се превърнаха в пясък. Мечът му буквално премина през един от тях, а зад внезапно изпарилите се врагове Гавин се носеше право към трола. На два метра преди сблъсъка бойният кон пристъпи надясно, копието на рицаря пропусна каменното забрало на дага и се заби дълбоко в зъбатата уста и гърлото му. Щом Гавин го подмина, копието се счупи, звярът се препъна в него, загуби равновесие и падна, бронираната му глава изора огромна бразда, а рицарят и конят му се дръпнаха елегантно встрани.