Отново проблесна светкавица и още две дузини блатници се разпаднаха на прах.
— Съберете се! — нареди Гилбърт.
Търговците побеждаваха. Надеждата им, че може да спечелят битката, нарастваше с всеки прекършен, намушкан или посечен блатник. Хората продължаваха да загиват, но живите не се отказваха…
Внезапно обаче конете и воловете се паникьосаха и разкъсаха колоната за десетина секунди. Един фургон се вряза в най-голямата група търговци и ги разпръсна, а блатниците, които бяха спрели или забавили атаката си, или пък просто се бояха да влязат в обсега на оръжията им, изведнъж се хвърлиха напред. Близо дузина търговци загинаха, а стената от фургони, която предпазваше дясната страна на колоната, изчезна.
Рандъм се озова гръб до гръб с Гилбърт.
— Дръжте се! — извика той. — Дръжте се!
На метър от него Хармодий свали камшика от колана си.
— Fiat lux! — извика той и блатниците бяха погълнати от пламъци. Търговецът, чието гърло разкъсваха, също бе изпепелен, а зовът на роговете ехтеше навсякъде около тях. Рандъм прецени, че малкият му отряд се състои от двадесетина души. Поне един от тях беше на колене и молеше за милост.
Хармодий изтегли меча си и повдигна вежда.
— По дяволите! — изруга Рандъм, а магьосникът кимна.
Гилбърт поклати глава.
— Фургоните пробиха защитата ни. Конниците са някъде там — каза той и посочи към пътя, откъдето бяха дошли.
Рандъм се изплю.
„Ще изгубя всичко“ — помисли си той. До него Хармодий кимна.
— Нищо друго не ни остава, освен да опитаме — рече магьосникът. — Готови ли сте да бягаме?
Рандъм смяташе, че трябва да добави нещо, но всичко се случваше твърде бързо. Хармодий вдигна ръце и от тях изригна вълна, плъзвайки из въздуха като дефект в стъкло. Нарастваше навън, описвайки полукръг, сякаш някой бе хвърлил камъче в езеро, само дето дърветата почерняха, тревата изчезна, а блатниците нападаха като покосени житни класове.
Гавин, който се намираше извън този мехур, се понесе право към него. Пред очите на Рандъм той накара коня си да скочи, двамата се издигнаха във въздуха и с лекота прескочиха унищожителната вълна. На всичкото отгоре по тях нямаше и драскотина.
— Отлично! — възкликна Хармодий. — А така, момче!
После всички хукнаха обратно по пътеката.
Когато Хармодий остана без дъх, Гавин слезе от коня, вдигна магьосника на седлото и известно време тича до тях. После, сякаш по всеобщо съгласие, всички спряха до един дълбок поток — същият, който бяха пресекли по изгрев. Тук имаше дузина фургони, а всички конници бяха на другия бряг. Отчаяните мъже един по един се запрепъваха към него, без да ги е грижа, че са мокри до кръста. Някои спираха по средата, за да утолят жаждата си. Конниците започнаха да плачат, но Рандъм не им обърна внимание. От цялата отчаяна група единствен Гавин не се хвърли към илюзорната безопасност и прибра меча си.
— И аз съм бягал от ужаса — каза им рицарят. — Много по-трудно е да си върнеш честта, отколкото въобще да не я губиш. Тук обаче всички ще намерим удовлетворение. Слизайте от конете, господа. Ще удържим брега, докато тези добри хора отидат на безопасно място и така ще си върнем и честта, и душевния мир.
Думите му оказаха такова силно влияние, че мъжете един по един слязоха от седлата пред невярващия поглед на Рандъм. Бяха общо деветима, всичките в доспехи и застанаха на пътеката. Търговците поемаха конете на новодошлите — първо се появиха дузина ококорени мъже, а останалите се точеха сами или по двойки, всичките с разкъсани дрехи. Накрая дойдоха до един. Сутринта се бяха събудили триста души. Оцелели бяха само петдесетина.
Разполагаха с дузина фургони — повечето най-обикновени каруци, теглени от коне, които бяха следвали или пътя, или бойните жребци. Докато чакаха следващото нападение на врага, чиито рогове се чуваха съвсем ясно, на отсрещния бряг изникна момче на не повече от петнадесет години.
— Трябва ми малко помощ! — извика то. — Не мога сам да прекарам воловете през брода!
Беше спасило четири фургона — явно не знаеше, че е редно да се уплаши.
— Трепеха конете и говедата — рече то и се ухили, сякаш участваше в забавна дебелашка шега. — Тъй че просто отидох и взех каруците, които не бяха пълни с гадини!