Слезе от коня и подаде юздите на Жак, който му подаде копието си.
— Не и без мен, ненормалник такъв — каза Жак.
— Аз трябва да отида — каза капитанът. — Ти не си задължен да го правиш.
Жак се изплю.
— Може ли да приключваме? — каза той, махна с ръка и повика Тоби, чиито шлем и нагръдник го караха да изглежда по-висок и по-страховит.
Тримата хукнаха напред. От лявата им страна кипеше бой, а гората се огласяше от звън на стомана. Пред тях се чуваха тропот и грухтене, сякаш в храсталаците се криеше огромен глиган.
— Мамка му, не му позволявайте да прекоси реката! — изрева Том почти до него. Капитанът заобиколи огромния ствол на един древен бряст и видя звяр с двуметрови рамене и извити бивни.
Бегемот.
Изчадието се обърна, срещна погледа му също като останалите твари от Дивото и изрева предизвикателно.
— Почна се! — заяви Том, изпълнен с наслада. — Капитанът дойде. Сега можем да потанцуваме!
Жак побутна капитана.
— Може ли? — попита той и простреля чудовището, а стрелата се заби в плътта му чак до перата. Бойният лък на Жак беше дълъг и тежък колкото този на Уил Главореза и повечето хора не можеха да го опънат.
Някой зад бегемота заби меча си в ребрата му, един войник кълцаше врата му, а той ревеше от ярост. Дъждът от удари обаче отслабна, той успя да възстанови равновесието си, отхвърли войника и сведе глава.
— О, мамка му! — изруга Жак.
През потока прелетя плътен огнен лъч и улучи бегемота в главата — една от бивните му се раздроби, а чуканчето избухна в пламъци. Въпреки уплаха всички се обърнаха и се втренчиха в него. Дотогава не бяха виждали фантазъм по време на битка.
Капитанът се хвърли в атака — беше за предпочитане пред това страшилището да нападне него. Въпреки тежестта на бронята и сабатоните краката му бяха отпочинали, защото досега конят му вършеше цялата работа.
Огънят бе привлякъл вниманието на огромното създание и той успя да забие тежкото си копие в лицето му, в близост до окото. Бегемотът залитна назад, а Жак, който също не беше обърнал внимание на фойерверките, тръгна напред, пускайки стрела след стрела в незащитения му корем.
Създанието се извърна — вече не изглеждаше така страховито и сякаш предчувстваше гибелта си. Опита се да излезе от потока, но каменистото дъно го предаде и то се спъна. Дузина стрелци, търговци и наемници продължиха да стрелят в него и кръвта му обагри бързите води. Бегемотът се изправи и скочи, страховит във великолепието си, разпръсна стрелците и уби двама търговци, като ги тъпчеше с огромните си предни крака, докато станаха на пихтия в калта. Щом капитанът излезе от дърветата зад гърба му, чудовището се извърна. Огромните очи се насочиха към него и погледите им се срещнаха.
— Да, пак съм аз — каза младият човек.
Изчадието вдигна глава и гората се разтресе от рева му. Уолтър ла Тур, един от войниците на Том, тежко стовари алебардата си върху него, а ответният удар на огромната глава смаза нагръдника му и строши всичките му ребра. Човекът рухна без звук, а Франсис Аткорт, излязъл от лазарета само преди ден, също замахна с бойната си секира и отскочи встрани, когато тя стана на трески, а звярът се опита да го разпори с горящото чуканче, останало от единия му рог. Мъжът се спъна и падна зад един гниещ пън, който спаси живота му, когато бивните на чудовището изсвистяха точно над главата му.
Капитанът скачаше от камък на камък, за да пресече потока и да стигне до жертвата си, а сабатоните му блестяха над придошлата вода. Бегемотът се обърна, за да довърши Аткорт, но забеляза рицаря и се поколеба за миг.
Докато гледаше как капитанът тича към него, Том се разсмя.
— Обичам го този! — изрева той и хукна подире му.
Бегемотът се метна напред, спъна се и капитанът замахна, а брадвата се заби в устата му толкова мощно, че от нея изхвръкнаха парчета кост. Едно се удари в бронята на ръката му с такава сила, че той падна в потока. Потъна и шлемът му се напълни с вода, но гърбът му се удари в камък и той скочи на крака въпреки острата болка в коремните мускули, които трябваше да повдигнат и собствената му тежест, и тридесеткилограмовата броня. Водата му стигаше до коленете, но капитанът успя да намери опора и замахна надолу с тежката си алебарда, посичайки създанието от рамото до таза, а после обратно по същия път, разкъсвайки торса му. Накрая прехвърли оръжието в другата си ръка и докато бегемотът падаше, го заби в окото му.