Кралицата тропна с крак. Той беше мъничък и обут в пантофка за танци и не издаде Бог знае какъв звук, но прислужниците застинаха на местата си.
— Това е нетърпимо — каза тя, а Ребека повдигна вежда.
— Милейди, такава е военната реалност. Тази сутрин по време на първата закуска поразпитах в мъжката зала.
Дайота изхъхри от гневно възмущение. Може би го правеше твърде често, но въпреки това постигаше желания ефект.
— Била си в мъжката зала по време на закуска, тъй ли, повлекано такава? И си отишла без придружител?!
Алмспенд въздъхна.
— Няма жени, които да са наясно с цената на бойните коне, нали така, Дайота? — каза тя и извърна очи към небето така, както може само една седемнадесетгодишна жена. — Ранълд ме е водил в мъжката зала. Като гост. Освен това… — Тя направи пауза и смутено прочисти гърлото си. — Освен това имах придружител.
— Наистина ли? — попита лейди Мери. — Сер Райкър, предполагам?
Лейди Ребека сведе очи към земята.
— Още не беше заминал и настоя да ми помогне.
Дайота въздъхна, а кралицата я изгледа.
— И?
Алмспенд сви рамене.
— В Алба не развъждаме достатъчно коне за нуждите на всичките ни рицари — каза тя. — Внасяме ги от Гале, от Мореа и от Империята — рече тя и изгледа предизвикателно приятелката си. — Сер Райкър ми го обясни.
Кралицата погледна секретарката си.
— Йесу Христе и дево Марийо. Кралят знае ли?
Алмспенд сви рамене.
— Милейди, миналата седмица стана ясно, че воюват ли без жените, мъжете са толкова ефективни и склонни да гледат поне една стъпка напред, колкото когато вършат каквото и да било без нас.
Дайота изсумтя по начин, който беше всичко друго, но не и изискан, а лейди Мери се изсмя с глас.
— Имаше ли бира? — попита тя.
Кралицата поклати глава.
— Искаш да кажеш, че нямаме достатъчно коне за собствените си рицари и че никого не го е грижа?!
Лейди Алмспенд сви рамене.
— Не бих казала, че никого не го е грижа, но мога да гарантирам, че никой не се е замислял по въпроса.
— Ами резервни коне? — попита кралицата. — Животните мрат като мухи. Сигурна съм, че и преди съм го чувала.
Лейди Алмспенд сви рамене, а лейди Мери кимна.
— Но, Бека… ти положително имаш план — каза тя и хапливо добави: — Както винаги.
Лейди Алмспенд ѝ се усмихна, неуязвима за сарказма ѝ.
— Съвсем случайно имам, да. Ако съберем хиляда флорина, можем да купим цяло стадо морейски коне. Лагерът на собственика е точно до рова. Тази сутрин се срещнах с него и предложих да купим всичките му животни — двадесет и един бойни коня.
Кралицата импулсивно я прегърна, но Дайота поклати глава.
— Нямаме пари, миличка.
Кралицата сви рамене.
— Ще продадем бижутата си.
Дайота пристъпи към по-дребната жена.
— Не бъди глупава, мила. Ако той умре, само бижутата ще ти останат. Ти нямаш деца. А ако той умре, никой няма да те иска.
Кралицата я изгледа спокойно.
— Дайота, дала съм ти почти неограничена свобода. — По-възрастната жена трепна. — Ти обаче говориш ли говориш и понякога устата ти не знае кога да спре — довърши кралицата и Дайота отстъпи, а Дезидерата разпери ръце. — Точно обратното е, обична моя. Ако кралят умре, всички ще ме искат.
Спусна се мълчание, нарушавано само от лая на кучетата отвън. Дайота трепереше, лейди Мери се преструваше, че е някъде другаде, а Бека разлистваше книгата си.
Накрая Дайота изправи гръб.
— Казвам само да оставиш краля сам да се оправя с бойните коне. Кажи на оръженосците откъде да си ги купят — нека поискат пари от богатите си родители. Продадеш ли бижутата си, миличка, няма да ти остане нищо.
Кралицата не помръдна и неумолимо се усмихна на дойката си.
— Аз съм това, което съм — каза тя. — Продай бижутата.
Глава десета
Питър лежеше на земята зад едно дърво, голямо колкото къщичка. Не виждаше нищо и очакваше началото на битката. Повече от всичко му се щеше да се изпикае. Лекото дразнение, започнало в основата на члена му, постепенно обсеби цялото му същество. Стори му се, че чака не една, а няколко вечности и след първите две-три нуждата да се облекчи надделя дори над ужаса.
От време на време се присещаше и за други поводи — възможността да открие по-добро скривалище, да се премести на място, от което врагът се вижда, да си намери истинско прикритие. Нямаше опит с войната на запад и не можеше да си представи какво е да се изправиш срещу човек в стоманена броня. Разполагаше с нож, лък и девет стрели. И трябваше да се изпикае.