Демонът не отстъпи.
— Да — каза той. — Понасял съм много поражения и съм извоювал много празни победи — белезите ми не са избледнели, а гнездото ми е празно, въпреки че трябваше да е пълно с живот. През последния месец загинаха и двамата ми братовчеди — единият беше покосен от тъмното слънце, а душата на другия бе изтръгната с жестока магия — рече той и се огледа. — Кой ще ми се притече на помощ? Ти очакваш предателство и аз съм съгласен, че човеците са родени предатели, но много от тях ще се бият, и то до самия край. Те са такива! Затова пак питам: кой ще ми се притече на помощ?
— Приключи ли с хленченето? — изрева Торн.
Бунтовникът изправи рамене.
— Ако несподеленият ти план е демоните да се изправят срещу краля, то за мен и съмишлениците ми ще бъде чест да поделим опасността с люспестите ни съюзници.
На Торн му се прииска да изкрещи от раздразнение. „Моят план си е мой! Няма да го споделям със себеподобните ти!“ Той обаче само присви очи, пропъди горчилката от сърцето си и кимна.
— Тогава съберете още лодки и се пригответе да прекосите реката. Този път обаче ги защитете, защото освен ако е пълен глупак, кралят ще настъпи по южната страна на реката, както се бои моят брат Туркан. Ясно ли е? Ако ви притиснат, ще ти изпратя гвилчи. От по-леката каста, за да могат да прекосят реката.
Ексреч изплю нещо прозрачно.
„Конфликт на интереси и прахосване на ресурси.“
Торн си пое дълбоко дъх и вля силата си в думите:
— Подчини се.
Докато се появят светулките, просеката се изпразни.
Все още в пътни дрехи, Дезидерата седеше на трона си в голямата зала в Лорика. Трябваше да разреши още дузина дребни спорове, а ѝ се искаше единствено да вечеря и да си легне. Оказа се, че да изминеш пътя между Харндън и Лорика с керван за един ден е по-трудно от очакванията ѝ.
Занима се с делата едно по едно — някаква жена, убила тъкач, монаси от два съперничещи си манастира, които се обвиняваха взаимно за кражбата на стадо крави…
Накрая се появи вестоносец, облечен в кралска ливрея в синьо и алено, която веднага привлече вниманието ѝ, въпреки че беше покрита с прах от пътуването. Беше млад и не особено привлекателен, но въпреки това поведението му бе изпълнено с достойнство. Той коленичи и ѝ подаде една чанта.
— Пратка от краля за вас, господарке — официално каза той.
Тя не го познаваше, но войната бе принудила съпруга ѝ да умножи служителите си. Това щеше да се отрази върху кралския бюджет за десет години напред.
— Името ми е Ройе льо Арди, милейди — рече вестоносецът.
— Какви новини ми носиш? — попита кралицата.
— С армията всичко е наред — отвърна Ройе, а кралицата взе чантата, извади ножчето, което винаги носеше на пояса си и внимателно сряза кралския печат върху катарамите. Вътре имаше четири кожени тубуса, в които бяха навити дузини запечатани писма до морейския император и краля на Гале, както и един дебел пакет с нейното име, изписано с почерка на съпруга ѝ. Кралицата го извади веднага, прочете първите няколко реда и се намръщи.
— Ваши благородия, дами, добри хора — каза официално Дезидерата и се изправи на крака. — Дворът ще се събере отново утре сутрин и всички дела се отлагат дотогава. Сенешалът, шерифът и лордовете да останат — каза тя и се усмихна така топло, че голяма част от множеството в краката ѝ отвърна.
Камерхерът удари жезъл в земята.
— Кралицата разпусна събранието! — обяви той, в случай, че някой не е разбрал, а кралският иконом и ковчежникът дойдоха при нея още преди да е излязъл последният тъкач.
— Новини ли има? — попита епископ Годуин, а лорд Лесинг — банкер, получил благородническа титла от стария крал — поглади брадата си.
Дезидерата опря писмото в горната си устна.
— Ще продължим на север, за да се присъединим към армията — каза тя. — Ако въобще успеем да проведем турнира, това ще стане под носа на врага, в Албинкърк или Лисен Карак — рече тя, но беше очевидно, че мислите ѝ витаят другаде.
Писмото на краля звучеше отчаяно — той ѝ беше заповядал да не идва.
— Вземете всички каруци в града — нареди Дезидерата. — Ще оставя всичко, от което нямам нужда. Ще взема четири прислужници. Никакви официални рокли, никакви труфила, никакви дрехи. Вие, господа, ще останете тук, за да управлявате страната — рече тя и замълча за миг. — Не. Върнете се обратно по реката в Харндън.
Епископът въздъхна от облекчение.
— Ще отсъствам близо месец — рече кралицата. — Може и повече. Ще остана при краля, докато кризата премине. Лорд Лесинг, ще ми направите голяма услуга, ако организирате обоза, както правех аз досега.