Игуменката нареди да внесат най-дългата маса, която капитанът беше виждал в живота си — изпълваше голямата зала от камината до трона и около нея можеха да седнат тридесет души. Него ден обаче присъстваха не тридесет, а едва шест (без игуменката) — капитанът, седнал на един стол и вдигнал крака върху друг; сер Йеханес, сковано облегнат на трети; Джералд Рандъм, който (след като спаси половината от кервана си) изведнъж беше станал представител на всички търговци и заемаше още два стола; и комендантът на Замъка на моста, сер Майлъс, който чакаше, отпуснал глава на дланите си. Гелфред седеше отделно, спазвайки самоналожената си социална изолация. Последен беше отец Хенри, който седеше с писец и восъчни плочки в ръце и се готвеше да запише взетите от съвета решения.
Игуменката се беше настанила вдясно от капитана, а от двете ѝ страни стояха две сестри, които държаха двата най-важни поста в манастира — нейната наместница, сестра Майрам и сестра Ан, която отговаряше за послушниците. Щом мъжете се настаниха, игуменката прочисти гърлото си.
— Капитане? — подкани го тя, а той свали обутите си в ботуши крака от стола и се изправи.
— Така — започна Червения рицар. — Най-после ни обсадиха. Врагът осъзна колко сме малко и затвори всички пътища — рече той и сви рамене. — Честно казано, това е по-лошо от всичко, което понесохме на бойното поле. След невероятния ни късмет вчера той трябваше да си помисли…
— Господ ни помогна! — обади се Рандъм.
— Врагът трябваше да предположи — продължи капитанът, — че щом сме успели да му нанесем такъв удар, значи разполагаме с голям гарнизон и с могъщи магьосници. Вместо това той се възползва от мрака, за да нападне всичките ми аванпостове. Дами и господа, снощи загубих трима мъже — каза той и се огледа.
Оказа се, че хитро поставената в ничия територия балиста не е била поставена чак толкова хитро, в резултат на което загинаха Гийом Дългия меч (един от капралите), един паж и един стрелец, а Малкия Уил, оръженосецът на Гийом, си изплакваше очите в лазарета.
— Дори вчера не загубихме толкова хора — продължи капитанът, а останалите наемници закимаха. — Добрата новина е, че мастър Рандъм доведе със себе си дузина войници и шестдесет стрелци — каза той и кисело си помисли: „Много от които не ги бива, а вчера всичките избягаха. Е, един остана.“ Сер Гавин все още не беше благоволил да отвори очи.
— Моите хора не са просто стрелци — обади се Рандъм. Капитанът се облегна назад и го огледа преценяващо.
— Знам, че не са — отвърна той, — но докато приключи обсадата, ще трябва да се отнасяме с тях като с обикновени войници.
Рандъм кимна.
— И аз умея да въртя меча.
Капитанът беше забелязал, че търговецът е въоръжен, а очевидци разправяха, че се е справил много добре.
— И така — продължи младежът, — разполагаме с четиридесет войници, достатъчно здрави, за да облекат доспехи. Заедно с всичките ни оръженосци това прави шестдесет души. Стрелците ни са три пъти повече благодарение на селяните и търговците — каза той и се огледа. — Врагът разполага с поне пет хиляди блатници, ърки, човеци и други съюзници.
— Боже Господи! — възкликна сер Майлъс и тревожно се размърда на стола си. Сер Йеханес изглеждаше така, сякаш е изял нещо развалено.
Капитанът погледна към Гелфред и той кимна.
— Няма начин да са по-малко, като се има предвид какво видях сутринта — рече ловецът. — Врагът може да блокира всички пътища и пътеки едновременно и да подменя войниците си на всеки няколко часа. — Той сви рамене. — Сами можете да видите, че блатниците копаят окопи извън обсега на требушетите. Приличат на термити. Отвън има… — Гелфред отново сви рамене. — Ужасно много термити.
Червения рицар се огледа.
— Освен това разполагаме с още стотина търговци и семействата им, както и с четиристотин жени и деца — каза той и се усмихна. — Безполезни зинали гърла. Ако бяхме на Изток, вече да съм ги изпратил сред врага. — Капитанът пак се огледа. — Вместо да ги хранят, блатниците хубавичко ще си напълнят стомасите.
Никой не оцени шегата му.
— Не може да говорите сериозно! — обади се игуменката.
— Права сте. Няма да ги изгоня от крепостта, за да ги убият, но търговците и хората им трябва да работят и бих искал да изпратя дузина стрелци и двама войници, които да ги обучат. Ако не можем да се отървем от безполезните гърла, трябва да ги направим полезни. С храната, която разполагаме, можем да храним хиляда души в продължение на четиридесет дни. Или два пъти по-дълго, ако намалим дажбите наполовина.