— Освен това имаме зърно! — допълни игуменката.
— Да, ще стигне за двеста и осемдесет дни — отвърна той.
— Кралят ще пристигне много преди това — твърдо рече тя.
— Добър ден — обади се Хармодий от вратата и се усмихна на всички. Явно не беше сигурен дали е добре дошъл. — Получих поканата ви, но точно извършвах една дисекция. Вие, господа, разполагате с много кандидати — отбеляза магът и се усмихна. — Такива интересни неща открих!
Всички го зяпаха, сякаш беше прокажен, дошъл на банкет. Старецът си придърпа един стол и седна.
— Между другото, в зърното ви имаше плъхове — каза Хармодий. — Отървах ви от тях. Знаете ли — започна той, втренчил поглед в игуменката, — кой командва врага?
Тя трепна.
— Явно знаете. Разбирам. Хмм — рече той. Днес старият магьосник изобщо не изглеждаше чак толкова стар. Приличаше по-скоро на четиридесетгодишен мъж, отколкото на седемдесетгодишен дядо. — Вас, милейди, ви помня, разбира се.
Игуменката потрепери — само за миг — а после си наложи да погледне чародея и капитанът забеляза какво усилие ѝ костваше това.
— И аз вас — рече тя.
— Ами, три пъти „ура“ за атмосферата на опасна тайнственост — обади се Червения рицар. — Лично аз много се радвам, че двамата се познавате.
Магът го изгледа.
— Вие ли го казвате? — попита той и се наведе напред. — Знам кой сте, момко.
Всички рязко се обърнаха, първо към капитана, а после към Хармодий.
— Наистина ли? — попита игуменката и стисна броеницата на шията си. — Сериозно ли говорите?
Капитанът виждаше, че Хармодий се наслаждава на драмата. Щеше му се да разбере кой е този стар шарлатанин, но вместо това прокара пръсти по кинжала си.
— Ако разкриете самоличността ми, кълна се пред олтара на вашия Бог, че ще ви посека на място! — изсъска капитанът.
Хармодий се разсмя и се залюля напред-назад със стола си.
— И вие, и всички останали взети заедно дори косата ми не бихте могли да разрошите — рече той и вдигна ръка, а наемниците скочиха на крака с извадени оръжия.
Магьосникът поклати глава.
— Ваши благородия! — възкликна той и вдигна ръце. — Искрено ви моля за извинение, капитане. Обичам малките изненади и си помислих, че може би… Не ми обръщайте внимание, моля ви се. Аз съм просто безобиден старец.
— Кой сте вие, по дяволите? — попита капитанът иззад оголеното острие.
Игуменката поклати глава.
— Хармодий да Силва, кралският магьосник. Прекърши врага при Чевин и отне силата на предишния кралски магьосник, когато той ни предаде.
— Той ви беше любовник — измърмори Хармодий. — Е, поне един от многото.
— А вие бяхте млад глупак. И тогава, и сега, поне по сърце — рече игуменката и елегантно се настани обратно на стола си.
— Милейди, ако е така, то е, защото години наред бях в плен на магията му — рече Хармодий. — Не го бях победил дотолкова, доколкото си мислех, а той още е сред нас — добави магът и огледа мъжете около масата. — Вражеският командир, ваши благородия, е предишният кралски магьосник, най-могъщият чародей в ордена ми за последните двадесет поколения. — Той повдигна рамене. — Или поне така подозирам, а предположенията ми се основават на наблюдения.
— Твърде скромен сте — каза горчиво игуменката.
— Тогава го измамих, както добре знаете — рече Хармодий. — Не можех да се меря с него, сега — да не говорим. Той се е продал на Дивото, а аз поне десет години линях в съграден от него затвор.
Войниците и търговецът слушаха размяната на реплики както публика наблюдава рицарски турнир. Дори капитанът, чиято безценна анонимност висеше на косъм, беше съвсем объркан.
— Обяснете ми, ако обичате — каза той. — Нашият враг всъщност е човек, така ли?
— Вече не — отвърна Хармодий. — Сега е същество, наречено Торн и е толкова по-силен от мен, колкото аз съм по-силен от лейди игуменката.
В края на масата свещеникът беше спрял да пише и ги гледаше ужасено. Капитанът почти го съжали. Ненавистта му към всички, които боравеха със силата, била тя херметистка или естествена, приличаше на отвращението, което обикновените хора изпитват към болестите.
Червения рицар се наведе напред.
— Ще възразите ли, ако удържим прилива на спомени и разкрития и се съсредоточим върху обсадата? — попита той.
— Торн ви подцени и вие успяхте да му нанесете удар, но това няма да се повтори — каза Хармодий. — Сега той ще ни го върне.
— Е, много ви благодаря — рече капитанът.
— След като успя да ни изолира от външния свят, няма да има повече вилазки и изненадващи победи — рече магьосникът и се облегна назад. — И изобщо не си помисляйте, че мога да се изправя срещу него, защото не мога. Въпреки че присъствието ми ще го настърви още повече.