Дръзката въздъхна и го погледна, опитвайки се да скрие обожанието си.
— Мога да се справя — нахъсано каза тя.
— Знам, че можеш — извъртя очи той. — Остави това за време, когато ще ни свърши работа. Аз си лягам. Ти също си лягаш. Ясно ли е?
Тя сви рамене, избягвайки очите му, тръгна си… и с въздишка осъзна, че леглото ѝ е в кулата с катапулта.
Обсадата на Лисен Карак. Ден осми.
Снощи Падналия маг ни нападна лично. Капитанът каза, че магията му е по-силна дори от онази, която държи стените цели и въпреки усилията ни той успя да срути югозападната кула, където се намираше катапултът. Загинаха четирима мъже и няколко момчета.
Един от стрелците, Безглавия, улучи Падналия маг с балистата. Много очи видяха как копието се заби в целта. Сега на помощ ни се притече лорд Хармодий, кралският магьосник, които влезе в огнен двубой с Падналия маг. Хората покриваха главите си от страх. Падналия Маг срути стената до страничната порта, но благодарение на бързата реакция на Дръзката оцеляха много хора и коне.
Под страницата с ръкописа имената „Безглавия“ и „Дръзката“ бяха зачеркнати. Вместо това Майкъл изписа Томас Хардинг и Алисън Грейвз.
В крайна сметка загиналите се оказаха шестима стрелци и един войник — сериозна загуба. Капитанът се вгледа в имената им, зачеркна ги от списъка и изръмжа. От друга страна, към тях се бяха присъединили синовете на Ланторн и Картър, Даниъл Фейвър, чиракът на златаря, Ейдриън, който беше и художник, както и един кльощав юноша на име Алън.
Капитанът връчи списъка на Том.
— Оправи графика на стражите. Месир Томас Дъръм…
— Е опънал петалата — каза Том и сви рамене. — Загина в кулата. Даже тялото му не успяхме да намерим.
Капитанът потръпна.
— Значи сме с един копиеносец по-малко.
Том кимна и задъвка края на молива си.
— Ще ви намеря войник — каза той.
Сер Майлъс стоеше до седмината новобранци. Според професионалната му преценка бяха свестни мъже. И никак нямаше да им навреди един як ритник в задника.
В двора се издигаше дървена колона за тренировка с мечове — чираците на майстор Рандъм извадиха от калдъръма една огромна плоча, изкопаха дупка с дълбочината на човешки ръст и я нагласиха в нея.
„Удобно е да имаш толкова помощници“ — каза си Майлъс, заобиколи колоната и посегна към алебардата — любимото си оръжие. Подобната на чук глава беше назъбена като крепостна стена, с четири миниатюрни шипа. От другата страна се подаваше дълго леко извито острие, от върха — къс, но свиреп шип, а от гърба — тридесетсантиметрово парче стомана с формата на длето.
Сер Майлъс завъртя алебардата в ръцете си.
— Не очаквам оттук нататък да се бием на коне — небрежно каза той, а сержант Гуилъм кимна.
— Е, да видим какво можете — каза сер Майлъс и кимна на Гуилъм, който пристъпи напред. По стандартите на ротата доспехите му хич ги нямаше. Беше облечен в старо палто, с ризница върху него и по краката, а на ръцете си носеше тежки кожени ръкавици, покрити с метални плочки. Според сер Майлъс снаряжението му беше много старомодно. Понесъл тежко копие, Гуилъм пристъпи към колоната, прецени разстоянието и замахна напред. Върхът на оръжието потъна на два сантиметра в дървото, а той повдигна рамене и силно дръпна, за да го освободи.
Дърк Обесника, който беше от наемниците, пазили кервана, пристъпи напред, замахна небрежно с тежката си двуостра секира и тя се заби дълбоко в колоната. По кулите се събираха стрелци, а търговците наизлязоха, за да гледат от фургоните си.
Джон Лий, бивш корабостроител, също имаше двуостра секира. Той замахна мощно и прецизно, забивайки я до тази на Дърк, а от колоната отхвръкна голяма треска.
Сер Майлъс ги наблюдаваше.
— Така ли използвате колоната? — попита той Гуилъм.
— От дете не съм тренирал така — призна сержантът, а сер Майлъс кимна.
— Искате ли да убиете чудовище? — попита той хората си. — Ами човек?
— Не особено — отвърна Дърк, а приятелчетата му се разсмяха.
Сер Майлъс дори не извърна глава. Не последва никакво предупреждение — както се облягаше на тежкия си боен чук, той хвърли Дърк Главореза по лице в калта и изви ръката му зад гърба.
— Грешен отговор — каза той.
— Йесу Христе! — изплака Дърк.
Сер Майлъс му позволи да се изправи и се усмихна, разбрал, че е привлякъл вниманието им.
— Всеки ден, в който не се бием на стената, ще се упражняваме на колоната — небрежно каза той. — Сякаш е истинско чудовище, аз ще ви науча как. А ако успеете да я отсечете, чудесно! — Той се ухили. — После ще можете да докажете колко сте старателни, като помогнете да сложим друга. — Сер Майлъс посочи към Джон Лий. — Точно удряш.