— Ако врагът е на северния бряг — рече той с видно снизхождение, целящо да нанесе обида, — не е ли наш рицарски дълг да отидем там, за да се бием с него?
Повечето от благородниците обаче посрещнаха предложението за южния бряг с одобрително кимане, така че кралят се усмихна любезно на чужденеца и се обърна към рицарите си.
— Ще пресечем реката, за да отидем на южния бряг — рече той. — Такава е волята ми. Ще изкопаем укрепление по южния бряг на Кохоктън, а около него ще забием множество заострени колове.
— Каква предпазливост — изплю дьо Вреи.
— Такава е волята ми — рече кралят, все още усмихнат.
Стомахът на Гастон се сви. Имаше лошо предчувствие.
Осветен от ярките лъчи на следобедното слънце, Майкъл седна и написа следното:
Обсадата на Лисен Карак. Ден десети.
Вчера врагът пред очите ни унищожи всички села на запад от Албинкърк с огън и меч. Днес към армията, която ни е обсадила, се присъединиха всякакви чудовища, а други летят над главите ни — въздухът е изпълнен със злокобния им вой. Небето сякаш помръква, когато са повече от две. Много хора се обезсърчиха, когато видяха колко многоброен е врагът. Армията му е буквално неизброима. Опитите ни да ги избием сега ни се струват като усилията на човек с лопата да премести планина.
Днес капитанът беше неуморим и цял ден обикаля из крепостта. Хората ни започнаха да строят артилерийска платформа сред останките на кулата с катапулта. Двамата с лорд Хармодий помогнаха на работниците да иззидат камъните с нов цимент и после го омагьосаха, така че да изсъхне по-бързо — истинско чудо, което повдигна духа на много хора.
Следобедът вече преваля. Врагът започна да стреля с катапултите си, но снарядите им не могат да достигнат крепостта — гледахме ги как се носят безсилно в небето и падат доста далеч от стените ни. Един даже уби някакво изчадие от Дивото. Капитанът каза, че дори това стига, за да поддържа духа на съпротивата, но преди час врагът премести катапултите си по-близо до нас с помощта на хиляди роби.
— Ще се опита да превземе Долния град — рече Йеханес. Капитанът втренчено наблюдаваше как врагът зарежда обсадните си машини в далечината. Торн разполагаше с два требушета, построени върху могила от пръст и дървесина, висока около дванадесет метра и разположена на четиристотин крачки от стените на Долния град. Според капитана скоростта, с която я издигнаха, беше най-ужасяващият момент от обсадата.
Е, може би не най-ужасяващият.
„Не съм ти любовница.“
Голяма ирония беше, че Хармодий го обучаваше да разделя съзнанието си, да се контролира, да изолира опасните елементи на заклинанията и контра-заклинанията. Тази сутрин бе издал абсолютно запрещение: „Никога не използвай тази сила върху емоциите си, момче. Само човечността ни е останала.“
Както можеше да се очаква, капитанът използва новите си знания, за да изолира емоциите си още щом му видя гърба. В крайна сметка, магьосникът не се опитваше да отбранява обсадена крепост, докато имаше чувството, че демони са му откъснали крака. „Защо?“
Очевидно самоконтролът му искаше още работа.
Настани се на стената точно когато върху една от порталните кули на Долния град се стовари камък. Тя обаче издържа. Капитанът шумно издиша.
— Там има наши хора — рече Йеханес. — Няма да можем да удържим града.
— Ще се наложи — рече капитанът. — Ако изгубим Долния град, врагът ще ни отреже пътя към Замъка на моста и ще насочи батареите си на юг. То е като шах, Йеханес. Той иска ето тази територия — обясни младият мъж и посочи група кошари на юг и на запад. — Ако успее да издигне обсадна могила там и да нареди стенобитните си машини отгоре ѝ, ще унищожи Замъка на моста кула по кула.
Йеханес поклати глава. Беше преживял двадесет обсади и ненавиждаше капитанът да му говори снизходително.
— Може да вдигне могили там по всяко време — озъби се по-възрастният рицар, а по-младият въздъхна.
— Не, Йеханес, не може, защото се страхува от вилазките ни. Ужилихме го здраво въпреки огромната му сила и многобройната му армия. Ако разположи обсадните машини там, без да унищожи Долния град, можем да пратим нови вилазки и да ги изгорим.
— Ще построи нови. За един ден — рече Йеханес пренебрежително. Капитанът обмисли думите му, а той продължи да настоява: — Запасите му от работна ръка и дървесина са безгранични. Сигурно разполага и с метал. Може да вдигне сто машини на десет различни места.