Капитанът кимна.
— Да, може, но не и ако съюзниците му го изоставят — рече той. — Той не иска да побеждаваме повече.
— И защо ще го е грижа за това? — заядливо попита Йеханес.
Капитанът наблюдаваше как група послушници влизат в лазарета, за да поемат новата смяна.
— Виж ти, Йеханес! — рече той с видима горчивина и очите му проблеснаха. — Мислех, че вярваш, че Бог е на наша страна.
Тя дори не го погледна, а Йеханес сви пръсти в юмрук.
— Богохулството ви ме обижда — тихо изрече той.
Капитанът рязко се обърна към своя наместник.
— Приеми го както искаш.
Двамата стояха и се гледаха втренчено, докато в обсадата не се включи трети требушет и северната портална кула на Долния град рухна.
— Трябва да изтеглите хората ни от Долния град — рече Йеханес.
— Не. Дори ще им пратя подкрепления, които ще водя лично. Кой командва там днес? Аткорт?
— Аткорт е ранен. Сега командва сер Джордж Бруз — каза Йеханес, докато оглеждаше стените. — Губим твърде много хора.
— Имаме повече, отколкото в началото на обсадата — отвърна капитанът, подтискайки и изолирайки гнева си.
— Време е да се поогледате — рече Йеханес. — Отхапахме твърде голям залък. Не можем да победим.
Капитанът се обърна към наместника си.
— Напротив, можем.
Йеханес поклати глава.
— Сега не е време нито за момчешки ентусиазъм…
Капитанът кимна.
— Прекалявате, сер Йеханес. Вървете да изпълните дълга си.
Йеханес продължи:
— … нито да се правите на смел рицар. Има само две реалистични възможности…
— И когато станете капитан, може да се възползвате от някоя от тях — прекъсна го капитанът. — Но нека бъда толкова прям, колкото сте вие, месир. Вие не можете да предвидите и най-простите тактически последствия. Имате любимци сред стрелците и рицарите. Нямате нужното потекло, за да командвате хора, които държат на тези неща. И преди всичко нямате сила, докато аз имам. Омръзна ми да ви обяснявам всичко, месир. Подчинете се. Само това искам от вас. Ако не можете, ще ви освободя от поста ви.
Йеханес скръсти ръце.
— Насред обсада, така ли?
Капитанът стисна устни в сурова черта.
— Да.
Двамата се вторачиха един в друг.
До падането на нощта врагът построи шест катапулта, които мятаха камъни по Долния град. Капитанът събра войниците, които трябваше да сменят стражата там и тръгна надолу по склона. Имаше два възможни маршрута — пътят, който се виеше като змия надолу по склона и пътеката, която водеше право надолу, но по която бяха изградени две стълбища. Няколко отсечки от нея бяха защитени със стени и покрив, които пазеха войниците по пътя им към Долния град, но, разбира се, нямаше как да минат оттам с коне.
Въпреки това го направиха, като увиха ботушите си с парцали, за да стъпват колкото се може по-тихо. Предвид многобройността на врага в равнината, капитанът изпрати разузнавачи и от двете страни на маршрута им — Дауд Червения и Еймис Хоб, които внимателно се придвижваха по голата скала.
Отне им час да се спуснат по хребета. През цялото време върху Долния град се сипеха камъни, които разрушаваха къщите и разбиваха калдъръма. При всеки удар хвърчаха искри. На всеки няколко секунди чуваха требушетите, толкова ясно, че им се струваше, че обсадните машини са току до тях.
Въздухът беше тежък и кисел — горящите влажни покриви и плевни го насищаха с дим. Един стрелец се закашля.
Продължиха незабелязано нататък. Нямаше звезди и мракът внезапно придоби физически измерения, превръщайки се в безсмъртен враг. Задушливият дим беше много по-гъст долу в равнината, а падащите скали вдигаха прах, която ги затрудняваше още повече.
Някъде далеч в равнината един от катапултите изстреля товара си, който описа изящна дъга и стана напълно видим. Видя се, че гори, а обгърналата го мъгла издаваше колко гъст е димът. Пламтящата топка сякаш летеше право към тях.
— Хайде — рече капитанът, без да ѝ обръща внимание. — След мен!
Огнената топка се заби в полето. Стреля втори катапулт. Дори бледата светлина от горящите снаряди беше достатъчна, за да освети пътя им.
Капитанът хукна със залитане, а Линк, Острието, Сопола и Хети го настигнаха.
— Новата смяна е! — тихо извика той. Отговор не последва. — Мамка му! — изруга шепнешком капитанът и кресна: — НОВАТА СМЯНА Е!
— Мъртви са — тихо се обади Хубавеца. — Да се махаме…
— Млъквай! — сопна се Острието. — Кап’тане, искате ли да се изкатеря по стената?
Капитанът използва силата, за да огледа страничната порта. Стражата я нямаше.