— Помогнете му да се изкачи. Хубавец, сплети ръце. Качи се на раменете ми, Острие. Стъпи на шлема ми, ако трябва — рече капитанът и застана до Хубавеца, който измърмори сърдито, но се подчини.
Острието стъпи върху дланите му, а после — върху раменете на капитана, който усети как тежестта на стрелеца се измества и той скача. Острието изсумтя някъде над главата му и се залюля на ръце. На третия път се изтегли нагоре, прехвърли единия си крак през най-ниската част на стената и мина оттатък.
— По дяволите, прекалено лесно беше — рече Хубавеца.
Сопола тихо издуха носа си.
— Ти си безполезен глупак — обади се той. — В Гале така превземахме цели градове!
Острието отвори портата.
— Никой няма — каза им той.
Съвсем близо до тях в стената се удари камък и всички бързо се изправиха.
— Влизайте — рече капитанът, мина през страничната порта и извади меча си. Дауд Червения се появи на стената заедно с Еймис Хоб и Безглавия.
— Всички вътре. Дауд, двамата с Хоб останете до портата, в случай, че се наложи да се върнем оттук.
Двамата ловци кимнаха.
Придвижването през Долния град беше истински кошмар. В стената се блъскаха камъни, а веднъж един я прехвърли и се стовари върху някаква къща на по-малко от една пряка от тях. Улиците бяха задръстени с руини и те спуснаха наличниците си, за да защитят лицата си от камъчетата и треските. Падаха често и всеки път псуваха твърде шумно.
Когато стигнаха до северната портална кула, започна се развиделява. Тя беше поела няколко удара, но основите ѝ бяха дебели пет метра, така че още се държеше.
Капитанът заблъска по вратата с дръжката на меча си. След известно време зад решетката изникнаха чифт ужасени очи.
— Стража! — изсъска капитанът. — Дойдохме да ви сменим.
Чу се как вдигат резето, после всички подскочиха, когато някъде наблизо падна огромна скала. По шлема на капитана задрънчаха ситни камъчета.
Острието задиша тежко, а младият рицар се обърна да го погледне и посегна да го сграбчи, когато започна да се свлича. От врата му стърчеше десетсантиметрово парче дърво. Той умря, преди Червения рицар да успее го положи на земята.
— Отворете! — изрева капитанът.
Портата се отвори на една педя и заседна — отломките ѝ пречеха.
Наблизо паднаха още два огромни камъка, а след тях на петдесет стъпки от войниците се стовари огнена топка, която озари наситения с дим въздух. Безглавия успя да разчисти достатъчно, за да отворят вратата и всички се изсипаха в кулата, влачейки Острието след себе си.
Застаналият на прага Аркадаш трепна, забелязал изражението на капитана, който го избута от пътя си и закрачи надолу по схлупения коридор. Навън се стовари нов камък и кулата се разтресе — факлите потрепериха в стойките си, а от тавана се посипа мазилка.
Сер Джордж Бруз седеше в донжона с чаша вино в ръка. Замътеният му поглед се насочи към капитана.
— Пиян ли си? Защо няма стража на страничната порта?! — извика Червения рицар и се обърна към Безглавия. — Събери предишната смяна. Сер Джордж остава тук.
Хубавеца се замота на прага на донжона и се заслуша с очевиден интерес, но Безглавия го сграбчи за рамото.
— Размърдай си задника! — сгълча го той.
Докато се изкачваха по стълбите, Хубавеца не спираше да мърмори и сер Джордж ги изчака да се отдалечат.
— Няма как да ги удържим — рече той, но се оригна и ефектът от думите му отиде по дяволите. — Не е възможно — внимателно изговори той, сякаш доброто произношение щеше да убеди капитана.
— Така че ти реши да изоставиш следващата смяна.
— Майната ти. И на тебе, и на тая твоя самодоволна праведност — избухна сер Джордж. — До гуша ми дойде. Време е някой да ти обясни, че си задник и фукльо. Прибрах хората си в кулата, за да им спася живота. Ти така или иначе дойде, сигурен бях, че някой ще успее. Не съм загубил дори един човек и мамка му, ако съм пиян, това си е моя работа — довърши той и изсумтя. — Идваш отвън. Видя какъв ад е.
Капитанът се наведе над него.
— Ако изоставим Долния град, врагът ще превземе Замъка на моста за един ден.
Сер Джордж поклати глава.
— Ти изобщо не разбираш, а? Защо се правиш на странстващ рицар? Защото оправяш монахиня ли? — попита той и се изсмя. Капитанът подушваше алкохола в дъха му — сладникава, давеща миризма на вино и омраза. За миг се сети за майка си. — Ние сме наемници, не герои. Крайно време е да разберем кой води тази обсада и да се спазарим с него. Вземи и приятелката си, ако трябва. Приключихме тук, а на света няма достатъчно пари, за да си заслужава да умрем на това място! — Сер Джордж се изхрачи и плю. — А сега се махни от пътя ми, капитане. Отслужих си дванадесетте часа в ада и се връщам в крепостта.