Той влезе в палата на спомените си.
„Нуждая се от помощ“ — каза младежът на учителката си.
Тя се усмихна.
„Можеш да ме питаш за всичко“ — рече Пруденция.
„Проклятие. Физическо проклятие, отрова във въздуха“ — каза той и отиде до вратата на кулата си.
„Той чака да я отвориш“ — рече тя.
„Според мен е зает, а ако не предприема нищо, ще загинат много хора“ — отвърна капитанът и посегна към вратата.
„Ако е физическо, може да успеем да го преместим — рече Пруденция и се усмихна тъжно. — И аз не умея да церя.“
„Добра идея — каза той, огледа символите си и рече: — Вятър.“
„Да“ — съгласи се Пруденция.
Капитанът изреди имената — „Свети Георги, Зефир, Козирог“ — и огромните символи безшумно се завъртяха. Той докосна вратата. Усещаше присъствието на врага, но въпреки това я отвори, а после я затръшна отново.
Вятърът се изви без предупреждение. Първият силен повей ги охлади, а след него задуха мощен вихър от изток.
Дръзката с мъка си пое дъх.
— Покрий лицето си с шал! — извика капитанът. — Или с нещо друго!
Вятърът отвя отровата, но той още я подушваше.
После почувства заклинанието. Беше нежно като пух, а въздухът около тях заискри само за миг, сякаш целият свят бе изтъкан от магия.
Хармодий наблюдаваше как игуменката прави заклинание и мислеше единствено за думите на Торн, че хората са твърде разединени.
Магията ѝ беше красива — математически херметизъм, който го трогна до дъното на душата му, изтъкан от орбитите на планетите, пътя на звездите в небето и много други неща, и чувани, и нечувани…
— Много по-могъща сте, отколкото си мислех — рече Хармодий.
Тя се усмихна и за миг изражението ѝ стана царствено.
— Коя сте вие?
— Знаете коя съм — игриво отвърна тя и стана от пейката. — Мисля, че на Торн никак няма да му е лесно отново да използва този трик.
Хармодий повдигна вежда.
— Трик ли? — попита той. — Това не беше нито херметизъм, нито заклинание. Не и по начина, по който ги разбирам аз.
— На небето и на земята има неща, които не са описани във вашата философия — отбеляза тя. — Той използва смъртта на ърките, за да захрани проклятието. Това е много древен подход.
Хармодий кимна — внезапно му беше станало ясно.
— Но вие…
— Аз представлявам живота — каза игуменката. — И аз, и моят Бог — рече тя и сладко му се усмихна. — Известно време той няма да се върне, а аз трябва да говоря с една послушница. Извинете ме, моля.
Хармодий се поклони и докато тя минаваше покрай него, каза:
— Лейди…
— Да, магьоснико? — каза игуменката и се спря. Помощниците ѝ също спряха, но тя им махна да вървят.
— Ако се свържем, милейди… — започна той.
Тя направи гримаса.
— Тогава ще имате достъп до най-съкровените ми мисли, както и аз до вашите — рече игуменката.
— Но ще бъдем по-силни — настоя Хармодий.
— Аз вече съм свързана с послушниците, както и с всички сестри — рече тя. — Гласовете ни са хор.
— Ама разбира се — каза Хармодий. — Боже, разбира се. Какъв глупак съм!
Очевидно беше, след като тя го изрече на глас. Заедно четиридесет слаби магьосници можеха да бъдат много силни. Това обаче изискваше невероятна дисциплина. Като на монасите. И монахините.
— Ще обмисля предложението ви — рече тя и се усмихна.
Хармодий се загледа подире ѝ, а после седна под ябълковото дърво.
Глава тринадесета
Обсадата на Лисен Карак. Ден единадесети.
Капитанът взе стражата, за да подкрепи гарнизона ни в Долния град — един малък укрепен бастион в основата на хребета. Врагът е построил обсадни машини — катапулти и требушети — за да ни нападне с тях. Капитанът казва, че тъй като можем да изпращаме вилазки по улиците на града, а и стенобитните ни машини го засипват със снаряди, Торн трябва да превземе първо него.
Той се опита да го направи на два пъти, но без резултат — и в двата случая Дивото понесе огромни загуби. Вчера не загина нито един от нашите. Игуменката призова Божията сила и победи отровния въздух. След молитвата ѝ много хора се обнадеждиха, само че сега обсадните машини на врага постоянно ни обстрелват с едри камъни. Въздухът е изпълнен с пушек, а много от селяните са гневни и отчаяни.
През нощта блатниците нападнаха Замъка на моста, но изненадващата им атака се провали и ние успяхме да ги прогоним.