Той се обърна и направи магия, за да ги освети.
— Готови ли сте, приятели? — тихо попита Червения рицар. В преддверието пред огромната порта с препъване прииждаха все повече и повече хора.
— Ще излезем в параклиса на Долния град. Таванът е падал. Не тичайте — тук изкълченият глезен е смъртна присъда, а и няма да се върнем по този път, така че не се мотайте — каза той, макар че не можеше да им обясни защо. Канеше се за миг да свали херметистката защита на крепостта. Овладя гласа си, вливайки в него спокойствие и хумор.
— Хайде да си приберем Том — изрече капитанът и се усмихна на Йеханес, който го изненада, като му отвърна със същото. После завъртя ключа.
Торн усети промяната. Тъкмо местеше прицела на батареята си и отново си мечтаеше за някой математик или инженер — човешка сметачна машина, която да отговаря за насочването на огромните камъни, което си беше досадна работа. Ексреч не прояви никакъв интерес, а и беше твърде несхватлив. Нямаше желание да строи каквото и да било.
Торн наблюдаваше как блатниците копаят и издигат могила извън обсега на новата обсадна машина в крепостта. Беше наясно, че тази батарея ще му струва ужасно много време и ресурси.
Опитваше се да не признае, че ще се наложи да навлезе в ничията земя и да унищожи новия требушет на крепостта със собствената си сила. Не разполагаше с оръжие с нужния обсег и трябваше да пилее мощта си като сърдито момченце, за да пробие хилядолетните защитни заклинания на крепостта. Това щеше да изцеди силите му.
Внезапно усети промяната. Подуши въздуха и изгуби ценно време, за да прати гарван над стените. Зърна огъня в ръцете на бившия си ученик, видя как огромната стенобитна машина се раздвижва, видя…
… нищо.
Гарванът му бе уцелен от стрела и падна от небето. Торн изруга, дезориентиран от прекъсването на връзката. Посегна, за да установи друга…
Защитните заклинания на крепостта бяха свалени.
Той се показа иззад новата обсадна могила, вдигна ръка, метна една яркозелена светкавица и започна да се смее.
Хармодий вдигна щит пред светкавицата също като рицар, който парира удар при тренировка. Блесна светлина и двете магии се неутрализираха взаимно. Хармодий залитна и посегна към извора в краката си.
— Боже, имай милост — измърмори той.
Един удар. Торн беше изразходвал силата му с един-единствен удар.
Капитанът премина пръв през портата, а Йеханес го следваше по петите, водейки бойната си част надясно и извън параклиса. Нефът беше пълен със спящи блатници и хората му се хвърлиха да ги избиват. Червения рицар започна да брои покритите с доспехи тела, които минаваха край него, загуби бройката някъде по средата и взе да гадае. Дръзката обаче удържа на обещанието си и излезе последна.
— Всички излязоха! — извика тя и грациозно зави надясно, а капитанът затръшна огромната порта, оставяйки ключа от вътрешната страна. Щом двете крила се срещнаха, магията им се сля и портата изчезна. На нейно място зад олтара се появи черна стена, а от вратата остана само отпечаталият се върху ретините му сияен силует.
Докато Пияндето и стрелците прочистваха нефа, Йеханес прескочи разбитата стена, а капитанът развъртя меча си, за да си проправи път до предната част на църквата.
Торн хвърли втора мълния, а после, без да спира, за да почерпи сила — и трета.
Второто му защитно заклинание беше по-изпипано от първото, Хармодий го бе измислил сам. Макар и по-слабо от това на Торн, то по-скоро отклоняваше атаките, отколкото да ги блокира. Мълнията на врага се пречупи като лъч светлина в призма и отскочи към хребета, избивайки парче шиста с големината на малка плевня.
Третото му заклинание се забави. Намерението му беше да удари по една-единствена линия, сякаш парираше меч, но Торн бе твърде бърз. Хармодий закъсня и се опита да удължи лъча, но силата му бе твърде малко. Въпреки това успя да спре по-голямата част от удара. Останалото попадна в стената вляво от него. Двадесетина крачки от дървените укрепления изгоряха за един миг и в тях загинаха двама стрелци, а двама от по-възрастните Ланторнови станаха на пихтия. Хармодий усети смъртта им.
Провалът го вбеси и в гнева си той удари инстинктивно. Контраударът му бе твърде жалък, твърде слаб и дойде твърде късно… както и напълно неочаквано. Също като бавен замах при дуел с мечове, яростният му изблик се понесе в мрака и завари врага неподготвен.