Ужасът го заля като зловонен повей.
Зад изчадието прииждаха още демони — грациозни и страховити, но смайващо красиви, а зад тях в града, който напускаха, се изливаше легион от блатници, ърки и човеци.
Изведнъж капитанът се оказа сам.
— Бягай, жалко човече — прошепна адверсарият.
Капитанът погледна навътре в себе си и намери Пруденция. Заклинанието вече беше готово.
Той отвори вратата, преди тя да успее да възрази — сега беше много по-бърз от преди. През пролуката нахлу зелена стихия…
„Той може да те достигне!“
„Сега е зает с друго“ — рече капитанът на учителката си.
„Толкова неща имам да ти кажа“ — продължи тя.
Червения рицар се усмихна и се върна в мрака.
Сребърна светлина обля ръката, с която стискаше меча, а демонът завъртя брадвите над китките си и ги съедини със златистозелено сияние.
— Ти! — извика той. — Ах, как жадувах да те срещна!
Капитанът вдигна меча си и направи магията. Сребърнобял лъч светлина проряза нощта като фар и се стовари в центъра на града.
— Не улучи — изсъска демонът.
Капитанът пъргаво отстъпи назад, а някъде зад гърба му с прищракване стреля арбалет. Демонът изръмжа, когато стрелата се заби в тялото му и също направи заклинание. Капитанът го улови и се възхити на лекотата, с която устоя на удара.
В Имагинерното атаката на врага приличаше на замах с меч. Той го парира и отблъсна с острие, изтъкано от собствената му сила. Върна се в реалния свят, защото демонът го нападна с магия, последвана от мощен удар на брадвата в дясната му ръка.
Червения рицар си спомни първия път, когато отби подобна атака от страна на Хайуел — той веднага го удари отново, тъй като ученикът му бе твърде доволен от постижението си и това го беше разсеяло. И тогава, и сега едва не загина, защото бе твърде зает да се възхищава сам на себе си.
Капитанът мина в атака, вдигнал меча на нивото на очите си и брадвата изобщо не го нарани, плъзгайки се по острието като вода по покрив. Той започна да сече отдолу нагоре, мощно настъпвайки с левия крак, усети как противникът набира сила и парира заклинанието му още докато се надигаше от ноктите му.
Магическата атака се прояви и в реалния свят и капитанът отклони удара в каменната настилка на пътя помежду им. Паважът избухна и го повали по гръб, а демонът прескочи кратера с пронизителен вой и замахна с двете брадви едновременно. Капитанът видя как Майкъл пристъпва напред и блокира и двете — едната с щита, а другата с меча си. Оръженосецът залитна, но ударите бяха отклонени.
Червения рицар се надигна на лакти и запълзя на заден ход между коленете на оръженосеца си, а стоманените му сабатони дращеха по камъните. В крайна сметка успя да се дръпне, претърколи се наляво и едва не падна от насипа. Демонът-предводител засипваше Майкъл със смазващо мощни удари, но младежът не отстъпваше — блокираше ги и ги отклоняваше с меча и щита си, използвайки силата на изчадието срещу самото него, доколкото можеше.
Останалите демони се опитаха да ги заобиколят.
Червения рицар успя да се изправи и да замахне странично към противника, но той показа удивителни бойни умения, като парира удара с острието на брадвата си, а мечът му се стрелна напред. Капитанът едва успя да отблъсне удара.
Двамата мъже отстъпиха, докато адверсарият ги засипваше с удари, първо с едната брадва, а после — с другата, в безспирен ритъм. Макар и предвидим, той беше ужасяващо бърз. Внезапно, точно когато капитанът отклони едната брадва с меча си, а Майкъл успя за миг да блокира другата с щита си, Йеханес пъхна алебардата си между тях. Демонът отстъпи и се преви на две, но бронята му — а може би беше вълшебна кожа или пък защитни заклинания — устоя. Капитанът залитна и усети, че Майкъл е до него.
— Пусни ме! — извика Йеханес, оръженосецът отстъпи и той мина покрай него. Два демона изскочиха пред водача си, който тъкмо се изправяше на крака. Някъде високо над главите им требушетът в крепостта стреля.
Туп-тряс.
Балистата в северната кула — също.
Туп.
После и стенобитните машини в Замъка на моста.
Трак!
Трак!
Хармодий се наведе над стената високо над тях, хванал игуменката за ръка, сякаш бяха любовници и разпери пръсти.
— Fiat lux! — извика той.
Долният град сякаш се взриви, от небето се посипа огнена градушка и го изравни със земята. Силуетите на демоните рязко се откроиха на фона на пламъците, а онези в дъното на отряда им се обърнаха, за да видят какво става. Червения рицар си наложи да подтисне тщеславното желание да ги нападне и отстъпи още една крачка. Две от чудовищата тръгнаха към него и страхът, който излъчваха…