Капитанът отлепи бельото от себе си — беше залепнало за слабините му, а там, където бедрото преминаваше към торса му, се бе изринал от потта. И вонеше.
След малко се появи Тоби.
— Сега ще донесат ваната, господарю. Казах на господаря Майкъл и на господаря Жак, че сте буден.
Жак влезе през врата и изсумтя.
Дори гол, Червения рицар пак звучеше авторитетно.
— Тоби, вземи жупона ми и го проветри. Дай бельото ми на перачката и любезно я попитай дали може да бъде спасено.
Жак бе взел в ръка един от новите му подшлемници.
— Отлична работа. Става дори за кралския двор — каза той и погледна към Тоби.
— Шивачката ги е правила. Маг се казва — рече Тоби и сви рамене. — Рече, че капитанът ги бил поръчал. Да не съм сбъркал нещо?
Капитанът поклати глава, а Жак се усмихна.
— Ще ида да ѝ платя и да поръчам и за мен — рече той, обърна се към капитана и продължи: — А на вас ви е наредено да вечеряте с игуменката. Ще присъстват и други важни личности. Облечете се както трябва и се постарайте да се държите прилично.
Червения рицар извъртя очи, а след малко каза:
— Как е раната на гърба ми?
Жак огледа плешката му.
— Зараснала е — заяви той с професионална тежест. До него застана Тоби, преметнал над лакът жупона на капитана. Рицарят го вдигна пред очите си — десният ръкав беше разкъсан от мишницата чак до колана.
Жак издаде остър звук, подобен на джафкане.
— Един от демоните ме беляза — каза капитанът и повдигна рамене. — Спах… какъв сън му ударих само!
Изведнъж той грабна бокала, поставен до леглото му.
— Хубавата послушница прати приспивателно, което да ви дам — рече Тоби и сякаш се сви.
Капитанът откри кесията си, което си беше истинско чудо само по себе си, измъкна от нея един сребърен леопард, метна го на момчето и то го сграбчи във въздуха.
— Мисля, че ти дължа благодарност, млади Тоби. А сега искам да се изкъпя — оповести капитанът и се почеса.
На двора беше пълно с мъже, които тренираха с мечовете и щитовете си. Капитанът прекоси стаята, повдигна единия край на гоблена и погледна към ливадите, кошарите и тлеещите останки на Долния град.
— Змейове, нали? — попита той. Все още беше невероятно изтощен.
— Цял ден мятат камъни по нас — каза Жак развеселено. — Изкараха акъла на Безглавия и унищожиха балистата.
— Врагът пак мести стенобитните си машини — отбеляза Червения рицар. — Не, всъщност е накарал блатниците да издигнат нова могила, но държи требушетите извън обсега ни.
Внезапно капитанът осъзна, че се почесва на места, където не би трябвало да се чеше пред хора, пък били те и прислужници.
— Трябва да се видя с Том, ако има сили. Да ми донесе докладите от днес — нареди капитанът, изквича и издърпа завивката от леглото. На прага бяха изникнали две селянки, понесли вана с гореща вода.
— О, я стига — обади се тъмнокосата. — Да не ми е за сефте?
Въпреки това се изкикоти, другото момиче се изчерви и двете си тръгнаха. Водата обаче остана.
— Ако не възразяваш, ще се измия сам — рече капитанът на Жак, който кимна.
— Твърде възрастен сте, за да ви къпят — отбеляза той и взе да брои дрехите в коша. — Какво ще кажете да отида да платя на дамата? На връщане ще доведа Том.
— Благодаря ти, Жак.
Водата беше гореща, почти вряла. Въпреки това той влезе във ваната с надеждата да изгори част от гнусотията. Имаше чувството, че го е налазило нещо.
Малко след като се потопи чак до врата (съвсем бавно), той усети, че въздухът зад него се раздвижва.
— Том?
— Не е Том — отвърна Хармодий. Капитанът се размърда — водата сякаш го изгаряше там, където беше ожулен, порязан или изприщен. Тоест, почти навсякъде. Досети се, че сапунът му — чудесният му галски сапун, който ухаеше на бадеми — още е в кожената ракла.
Хармодий пресече стаята.
— Станал си по-силен — започна той без предисловия. — Снощи го забелязах. По-бърз и по-силен.
— Всеки ден повтарям упражненията, на които ме научи — призна младият човек. — И върша всичко с магия, стига да мога. Точно както ми каза. — Той сви рамене. Водата беше прекрасна. — Когато той ми го позволи.
— Врагът ли? — попита Хармодий, клатейки глава.
— Лагерува пред двореца в мислите ми — отвърна капитанът и посегна чак към далечния кладенец, разположен на тридесет стъпи в скалата. Сега обаче усещаше силата, която бликаше от него. Пресегна се, докосна я, отпи и направи магия. Сапунът се вдигна във въздуха, прекоси стаята и падна с плясък във ваната.
— По дяволите! — изруга той. Не беше сапунът му, а точилото за бръснача.