Пруденция се разсмя с глас.
„Браво, млади господарю!“ — извика тя.
Без да иска, витражите високо над въртящите се панели светнаха, огрени от ярка светлина, по пода пробягаха цветни лъчи.
„Кучи син — каза Червения рицар и посочи към една статуя, един панел и един символ. — Света Мария, Хераклит, Рак.“
Колелата се завъртяха, а после спряха с прещракване. Пруденция се усмихна с каменната си усмивка.
„Ето — каза тя. — Гледай.“
Учителката му повдигна една призма, тя пое цветната светлина, пречупи я и я насочи към централния панел на Рака като един-единствен фокусиран лъч.
Аха!
Водата стана топла. Още по-топла… почти гореща.
Хармодий се разсмя с глас.
— Браво! — извика той, а капитанът изморено се отпусна във ваната. Беше изумен.
— Помогнаха ми — рече той, за да прикрие объркването си. — Магьоснико, това не би трябвало да бъде възможно. Как е възможно?
Хармодий поклати глава.
— Имам няколко теории, но не и доказателства — отвърна той и потърка врата си. — Преди две седмици не възнамерявах да се правя на герой. Смятах да открия някое спокойно местенце, колкото се може по далеч от един капан, който ми заложи Торн. Исках да направя някои експерименти.
— А вместо това попадна под обсада — каза младежът, който се сапунисваше най-безсрамно.
— Успях да направя няколко опита — рече чародеят.
— Например?
— Ами, успях да накарам магьосник от Дивото да използва слънчева светлина — каза Хармодий самодоволно. — Знаех си, че ще можеш.
Капитанът поклати глава. Трябваше да му се ядоса, но вместо това се чувстваше… чувстваше се извънредно могъщ.
— Ами, ако беше сбъркал?
Хармодий сви рамене.
— Едва ли. Така или иначе съставих теорията си по конкретна причина, освен това щом дойдох тук, се запознах с жена, която може да използва и двете сили — тази на Дивото и тази на слънцето. Всеки път, когато я наблюдавам как цери, имам чувството, че се случва чудо — рече той и щастливо потърка ръце. — Снощи се свързах с нея. Игуменката.
— Звучиш като момче, което се фука с първата си целувка — каза капитанът.
Хармодий се разсмя.
— Наистина схващаш бързо. Едно време тя се отбиваше в покоите ни… О, в онези дни беше същинско въплъщение на женствеността — рече той, клатейки глава. — Интересно как човек никога не е твърде стар, за да бъде млад. Но аз не дойдох да ти разтягам локуми за страст и любов, момче. Дамата вече е доказала онова, което подозирах. Това откритие ще промени света.
— Аз си го харесвам такъв, какъвто е — обади се Том от прага. — Като приключите с кървавите ритуали, жертвоприношенията, яденето на бебета или каквото там правите, вещери такива, аз съм готов с доклада за деня.
Капитанът остана да лежи неподвижно в топлата вода.
— Само заради този експеримент ли дойде? Или имаше и друг мотив, магьоснико?
— Торн възнамерява да ни нападне. Лично — отвърна Хармодий, докато се опитваше да върне гоблена на мястото му. За човек с такава сила беше учудващо непохватен. — Снощи разбра, че може да преодолее защитата ни и сега ще опита.
Том отиде при него, махна нетърпеливо с ръка, за да го изгони, разтегли краищата на гоблена и ги закачи за масивните железни куки, забити в гредите на пода на горния етаж.
— Наистина ли? — попита Червения рицар. — Откъде знаеш?
Хармодий сви рамене и си наля вино.
— За добро или за зло, с него сме свързани. Чувствам и страха, и гнева, и злорадството му. Игуменката — също.
— Страх ли? — попита Том. — Страх? Твоето могъщо богче се бои от нас, тъй ли?
Той се разсмя, но капитанът разбра значението на думите му.
— Има от какво да го е страх — рече той. — И аз щях да се боя, ако бях на негово място.
— Има ужасно много за губене — каза Хармодий, — но и знае, че може да унищожи требушета ни с един удар, ако се доближи достатъчно. За целта ще трябва да рискува да излезе на открито, разбира се, затова опита първо със змейове. Те обаче се провалиха.
Том поклати глава.
— Описваш го все едно самият той е стенобитна машина.
Хармодий кимна.
— Не е зле, Том. Може да се каже, че на бойното поле магьосниците не са много по-различни от стенобитните машини. Далеч по-бързи и смъртоносни са, но иначе съм съгласен, ефектът е същият.
Капитанът изкриви лице.
— Защо му е да унищожава требушета? За да използва обсадните си машини срещу Замъка на моста ли?
Хармодий кимна.
— Предполагам. Не разбирам от тези неща — каза той и остави чашата си. — Ще те оставя, за да се приготвиш, игуменката ни чака по залез. — Магьосникът спря за миг на прага. — Не спирай да се упражняваш, млади човече. Имаме нужда от теб.