Йеханес поклати глава.
— Много — каза той.
— Толкова много, че ми се ще да бях подписал договор игуменката да ни плаща на бройка — кимна капитанът. — В интерес на истината, с настоящия договор тя се възползва от мен. От младостта ми. — Той се усмихна. — Но както и да е. Врагът изгуби няколко дузини незаменими чудовища, както и стотици, а може би хиляди от по-маловажните обитатели на Дивото. Ние изгубихме двадесет и седем от местните хора, седем сестри, три послушници и тридесет от моите войници. Изгубихме всички стопанства и добитъка, който не е в крепостта. Изгубихме и Долния град — довърши той и разпери ръце, за да се облегне на масата. — Въпреки това не сме загубили нито крепостта, нито хребета. И най-важното, не сме загубили.
— Какво не сме загубили? — попита игуменката.
Капитанът сви рамене.
— Става дума за нещо духовно. За вяра, ако предпочитате. За да не изгуби позициите си, врагът се нуждае колкото от успех, толкова и от демонстрация на сила. Такъв е законът на Дивото. Най-важна е пролятата кръв. Вълкът изяжда вълка. Всяко дребно поражение, всяко жилване карат съюзниците му да се питат дали наистина е толкова силен, колкото изглежда.
Игуменката кимна.
— Можем ли да победим? — попита тя.
— Можем — решително кимна той.
— Как? — попита игуменката.
Червения рицар скръсти ръце и се облегна на рамката на камината.
— Като му пуснем толкова кръв, че съюзниците му да го помислят за слаб.
— Никой от нас не може да го победи, момче — каза Хармодий и тръсна глава.
— Той не е чак толкова умен — отбеляза капитанът. — Мисля, че ако всички работим заедно, можем да го победим.
Хармодий се изправи.
— Не знаеш за какво говориш — рече магьосникът. — Той е по-могъщ, отколкото би могъл да си представиш. Освен това дори да успееш да го раниш…
Чародеят млъкна — явно се боеше да не каже повече, отколкото трябва. Капитанът отпи глътка вино.
— Вече два пъти го видях да отстъпва.
Хармодий разпери ръце.
— Признавам, че е предпазлив.
— Достатъчно е хората му да видят как бяга от нас — погледна го капитанът. — Нали така?
Игуменката гневно тропна с жезъла си.
— Капитане. Магьоснико. Нали не смятате, че можем сами да вдигнем обсадата? — каза тя и погледна към Червения рицар. — Нима не вярвате, че абатът идва насам? Както и кралят?
Хармодий не се обърна да я погледне в очите.
— Кралят… — започна той и сви рамене.
Капитанът ѝ се усмихна.
— Милейди, мисля, че кралят е на ден-два път от тук, но според мен добрата защита, независимо дали врагът е варварско племе, феодал или прочут магьосник, се състои в тактика, която да го държи в напрежение. Нека ви кажа какво ще стане през следващите два дни — започна той и направи гримаса, която за пръв път издаде умората му на всички. — Нека предположа какво ще стане през следващите два дни — поправи се той. — Тази нощ армията на врага ще прекоси полето и ще се постарае да ни отреже пътя до Замъка на моста по два начина. Като се опита да окупира траншеята, която изровихме и като унищожи обсадните ни машини — рече капитанът и погледна Хармодий. — Ще го направи лично, с мощни заклинания, които да преодолеят херметистката защита на стените.
Хармодий кимна енергично.
— Целта му е да щурмува Замъка на моста. Заинтересува се от него едва сега, защото кралят е на западния бряг на Кохоктън. Докато мостът е наш, можем да вдигнем обсадата за един следобед.
— Няма как да сте сигурен в това — каза Йеханес.
— Понякога — започна капитанът, гледайки магьосника, — понякога човек е сигурен независимо от доказателствата. Врагът ни не умее да воюва. Всъщност, той се учи на обсада от нас. От грешките си, когато го побеждаваме. Преди около три дни е разбрал, че кралят идва по южния бряг на реката. Личи си по темпото, с което ни напада — довърши той и сви рамене, а Йеханес поклати глава:
— Ако грешите…
Червения рицар удари с юмрук по масата.
— И кога точно съм сгрешил досега? До момента се справям направо отлично, извоюваме победа след победа, дори когато се случи да се препънем. Все още не сме загубили крепостта, въпреки че вражеската армия ни превъзхожда двадесет към едно! — Той се огледа. — Складовете ни са пълни. Броят на жертвите е приемлив. При тези обстоятелства дори да стане най-лошото… — опита се да се овладее той, осъзнал, че е твърде ядосан, за да ги убеди, но думите му просто се изливаха навън, — тази вечер ще загубим обсадните машини, но на него пак ще му отнеме четири дни да щурмува Замъка на моста и ще му трябват хиляди изчадия, за да успее. И въпреки това пак няма да има шанс да превземе тази крепост!