Сер Майлъс изсумтя.
— Мисля, че току-що обрекохте гарнизона ми на смърт.
Капитанът сви рамене.
— Аз ще поема командването на Замъка на моста, а вие ще останете тук. Във война сме и не губим. Защо обмисляте дали да се предадем?
Йеханес мъчително преглътна.
— Говорете! — настоя капитанът. — Защо всички мълчите?
— Очите ти греят в червено — тихо се обади Амичия.
Игуменката изсумтя.
— Всеки млад мъж би се сдобил с пламтящи червени очи, стига да можеше — заяви тя и стана. — Аз обаче съм съгласна с вас, капитане. Отсега нататък да не съм чула и дума за примирие, отстъпление или компромиси. Прехвърли ли тези стени, Дивото ще ни избие.
Тя вдигна жезъла си и в този миг сякаш порасна. Не изглеждаше по-висока, по-красива или по-млада, а по-могъща от всички тях.
— Не бъдете слабохарактерни, приятели мои — рече тя, а от усмивката ѝ струеше топлината на слънцето. — Ние, жалките човеци, сме най-силни, когато се обединим. Заедно можем да се опълчим на Дивото, но един по един сме силни колкото най-слабия сред нас.
Тя се смали и седна, Хармодий не обели нито дума, а сер Майлъс се наведе напред.
— Капитане — каза той.
— Да, месир?
— Съгласен съм, той ще се опита да ни превземе. Осигурете подкрепления на гарнизона, а на мен — повече свежи войници и ще го удържа една седмица.
Капитанът се успокои и седна.
— Чудесна идея. Вземете ги със себе си и се върнете в Замъка възможно най-бързо.
Хармодий поклати глава.
— Все още смятам, че дори да можехме да правим заклинания заедно, той е твърде умен — рече той и разкърши рамене като борец от Севера, който се кани да влезе в двубой. — Въпреки това ще участвам. И признавам, че капитанът има право — не е нужно да го побеждаваме, стига ни да го накараме да изглежда слаб.
Игуменката се усмихна.
— Добре казано, ето такава компания обичам. Нека сервират храната.
Вечерята не беше богата — нямаше печен лебед, пауни с позлатени клюнове или езици от чучулиги. Обсадните машини бяха избили дузина овце по хребета, така че всички в крепостта ядяха овнешко и трапезата на игуменката не беше изключение. Еленовата наденица обаче беше чудесна, а вината — още от древните времена, когато човеците бяха превзели крепостта.
Разговорът потръгна бавно, но след втората чаша вино Маг най-сетне сметна неприличните истории на Том за забавни, а приставът Йони направо се смееше с глас, докато слушаше разказа му за ученика и съпругата на рогорезбаря. После самият той реши да се включи, разказа им за свещеника, който изменил на обета си и отец Хенри го изгледа кръвнишки.
Игуменката им наливаше вино, капитанът седеше от дясната ѝ страна, а Амичия — от лявата. Щом разговорът мина на общи теми, игуменката се обърна към него.
— Разрешавам ви да разговаряте с нея — рече тя.
Червения рицар се опита да се усмихне.
— Очите ми може би още светят — каза той.
— Гневът и похотта са различни грехове — рече игуменката. — Амичия ще даде светите обети, капитане. Би трябвало да я поздравите.
— Поздравявам я от цялото си сърце. От нея ще излезе изключителна монахиня, а след време очаквам да стане и изключителна игуменка — каза той и отпи от чашата си.
— Тя не е за вас — каза игуменката, но в думите ѝ нямаше горчивина.
— Повтаряте ми го постоянно — кимна капитанът. — Докато в същото време я люлеете под носа ми както морков — пред магаре.
Той отхапа парче месо. Раздразнението му пролича единствено по рязкото движение, с който разряза овнешкото.
— Седя на един лакът от теб — обади се Амичия и той ѝ се усмихна.
— Отново я хапете с очи — каза игуменката и поклати глава.
След вечерята игуменката помоли магьосниците да останат и Маг се изненада, че кани и нея.
— Аз използвам силата много бавно — каза тя. — Дори не знам…
Шивачката млъкна и сви рамене, а Амичия сложи ръка на рамото ѝ.
— Усещам магията във всеки твой шев — рече послушницата.
Хармодий изсумтя.
— Вие смесвате зеленото със златното — каза той. — Трябваше да дойда тук още преди години, за да разбиете вижданията ми за херметизма на пух и прах.
— Нека да застанем в кръг и да се свържем, такава е волята ми — рече игуменката.
Хармодий трепна.
— Искате да споделя тайните си с всички жени в стаята?!
— Вие нямате време да обучавате някакви си жени — сопна му се Амичия. — Твърде търпеливи сме със заклинанията си, нали така?
— Жените са много подходящи за церене — каза Хармодий.