„По дяволите.“
Щеше да я оплаква после — ако оцелееше.
Скочи върху един от постаментите и извика имената, които беше избрал.
„Хонорий! Хермес! Демостен!“
Отчаяние, късмет и силна воля.
„Сбогом, Пруденция! Заслужаваше много човече, отколкото ти дадох!“
Затича се към вратата и я отвори.
Някой се опитваше да направи магия и Торн посегна със сетивата си, за да открие източника. Тъмното слънце все още беше на бойното поле. Нима още правеше заклинания?
„Тежко ранен съм“ — призна пред себе си магьосникът и призова телохранителите си, за да се оттегли.
… захрани фантазма си и отново затръшна вратата.
Тялото му се издигна с подскок, полетя в сгорещения въздух и се приземи на една ръка от траншеята. Капитанът се извърна от пламъците и видя клин от рицари с лъскави като огледала доспехи. Движеха се като течен огън в наситения с дим мрак, а някъде на север несигурно виеха блатници.
Един демон предизвикателно вдигна брадвите си, но рицарите не спряха. Докато тичаше, към капитана се протегнаха силни ръце, сграбчиха го за раменете и бързо го отнесоха, сякаш го бе грабнала огромна птица.
Глава четиринадесета
Питър не толкова се възстанови, колкото свикна със загубата, както човек свиква с липсата на ръка или крак. Отне му дни, а не часове.
Ота Куон рядко му обръщаше внимание — откакто го направиха водач, беше станал гръмогласен, категоричен и твърде важен, за да си губи времето с един-единствен новобранец. Питър извървя пътя от Битката за брода (както бяха започнали да я наричат сосагите) до лагера им, потънал в мъгла от изтощение и мрак, каквито не бе познал дори като роб и три нощи подред сядаше до угасналото си огнище, втренчен в студените въглени, и обмисляше дали да не се самоубие. Рано или късно обаче чуваше гласа на Ота Куон, който крещеше указания, командваше и обясняваше. Това му даваше сили да продължи.
Четвъртата вечер Скахас Грахо седна при него и му предложи малко заешко. Питър хапна, а после двамата си поделиха сладката медовина на мъртъвците. Другарят му бързо се напи и запя, а Питър поде песните на народа си. На сутринта го болеше главата, но се чувстваше жив — и слава Богу, защото тръгнаха по виещите се пътеки още по изгрев.
Внезапно обаче всички се проснаха по лице и за миг само Питър единствен остана на крака. Беше толкова вглъбен в болката си, че пропусна сигнала. Разузнавачите изчезнаха в храсталака и скоро се върнаха при Ота Куон, за да му докладват, а в строя плъзна слух, че по пътя се движи огромна армия — твърде многобройна и добре подготвена, за да могат да се справят с нея сами. Макар и победители в Битката за брода, сосагите бяха загубили твърде много воини, а с тях си бяха отишли опитът и уменията им. Другарите му скочиха с бързината, с която се бяха проснали на земята, сякаш една душа обитаваше много тела. После хукнаха на север, към хълмовете в подножието на Аднаканарите, отдалечавайки се на километри от врага.
Едва след три дни път по най-тежкия терен, който Питър бе виждал в живота си, армията им се изкачи на един нисък хребет и пред тях се ширнаха лагерите им, пръснати сред горите и зелените поля на Лисен — там, където я пресичаше Кохоктън. От върха се виждаха хиляди светлинки, също като звездите в небето, само че всяка от тях беше огън, а около всяко огнище се бяха събрали по дузина човеци, блатници или други твари, които служеха на Торн, но обичаха пламъците. На студено из гората, в потоците или в калта, спяха още.
Питър позволи на Скахас Грахо да го задмине, спря в сгъстяващия се сумрак на върха на хребета и погледна надолу. Почти в краката му се издигаше огромната крепост на дамата. Сосагите я наричаха Скалата, кулите ѝ приличаха на изпочупени зъби, а прозорците ѝ грееха като тиквени фенери, осветени от огньовете в бойниците. Далеч на изток, на самия край на хоризонта, проблясваха други огньове — армията, покрай която се бяха промъкнали. Кралят на Алба.
Армиите се бяха събрали, а последните лъчи на слънцето осветяваха голямо ято гарвани и лешояди, които яздеха въздушните течения в долината на Кохоктън и чакаха.
Питър седна и се загледа в проблясъците сила, които пулсираха и се стрелкаха напред-назад, като светкавици при лятна буря.