Тъмното слънце се измъкна пред очите на Туркан, след като се изправи срещу Торн и го гори със синия си огън, докато магьосникът избяга. За разлика от тези на Торн, телохранителите на тъмното слънце дойдоха и го спасиха, заобикаляйки го плътно отвсякъде.
Демонът бе научил много за уменията на рицарите и се обърна към сестра си:
— Торн е победен.
Тя се изплю.
— Не е победен. Не повече, отколкото ти снощи. Каза, че ще убие машината, която мята камъни и изпълни обещанието си. Престани с това глупаво перчене.
Туркан потрепери. Изпълваше го болезнена нужда да се бие.
— Ще го предизвикам — заяви той.
— Няма! — отвърна Моган.
Обсадата на Лисен Карак. Ден тринадесети.
Снощи врагът ни нападна с цялата си мощ в опит да превземе крепостта. Кралският маг, игуменката и Червения рицар се биха с него и го отблъснаха, но игуменката загина, защитавайки дома си, простреляна в гърба от гнусен предател.
Майкъл седеше, подпрял глава на ръката си, втренчен в набързо изписаните думи. Отпи глътка вино и се опита да не заспи върху дневника.
Капитанът беше в лазарета. Вдлъбнатината в нагръдника му беше голяма колкото мъжки юмрук. Петима войници бяха загинали, а стрелците открито заявиха, че е назрял моментът за преговори.
Майкъл се завъртя върху високия дървен стол, на който седеше. Кейтлин Ланторн лежеше на леглото му, напълно облечена. Дойде след връщането на вилазката, целуна го и остана при него, докато той се занимаваше с подробностите — например да накара оръжейника да изправи вдлъбнатината в нагръдника на капитана.
— Не бива да стоиш тук — каза Майкъл, а тя продължи да лежи с отворени очи.
— Бременна съм — каза момичето и седна. — О, може и да греша, но Амичия така каза, а тя ще знае — Кейтлин повдигна рамене. — Бременна съм, но магьосникът и без друго ще ни избие до крак. Какво значение да има дали ще прекарам нощта с теб?
Майкъл се опита да мисли като капитана, да намери баланс, но не можа, така че остави перото и взе лицето ѝ между дланите си.
— Обичам те — каза той.
Тя се усмихна.
— Хубаво — рече Кейтлин. — Защото и аз те обичам и ще имаме дете.
— Ако оцелеем през следващите няколко дни — кимна Майкъл и легна до нея, а тя се обърна към него.
— Ти ще ме защитиш. Поне така мисля.
Майкъл се втренчи в мрака.
Заедно с дъщеря си Суки и дузина монахини и местни жени, Маг подреждаше загиналите на земята. Този път усещането за триумф липсваше, цената се оказа твърде висока — игуменката беше мъртва, а сред обвитите в бели чаршафи трупове имаше загинали както от местните хора, така и от наемниците.
Червения рицар също го нямаше — бяха го внесли в лазарета. Игуменката загина, покосена от стрела и сякаш никой не разследваше убийството ѝ.
Мери Ланторн приглади чаршафа върху трупа на сер Томас Дъръм.
— Хубав мъж беше — рече тя, а Фран поклати глава. Суки ридаеше и Маг притисна главата ѝ до гърдите си. Съпругът на дъщеря ѝ също беше сред загиналите — третото тяло отдясно. Тя дълго държа Суки в прегръдките си, а после уви трупа на Трикракия. Тялото му беше смазано, а от лицето му не беше останало почти нищо, но въпреки това Маг внимателно пристегна чистия бял чаршаф. Подробностите бяха важни за нея.
„Господи, вземи ги бързо при себе си, какъвто и живот да са водили.“
— Чух, че Червения рицар бил на косъм от смъртта — рече Мери.
Ейми Картър вдигна очи.
— Онази послушница ще го спаси. Амичия.
Кити погледна към сестра си.
— Мъжете разправят, че била вещица — рече тя и за миг погледна към Суки и Маг, а после пак се обърна към сестра си. — Бен казва, че тя е убила игуменката.
Очите на Ейми се разшириха, а Маг сложи ръка на рамото на момичето.
— По-добре не разнасяйте тези приказки, момичета.
— Късно е вече — каза Кити. — Всички мъже приказват, че някои от монахините са вещици.
Сестра Майрам тъкмо изтърсваше един чаршаф и рязко се обърна. Слухът ѝ явно беше необикновено остър.
— Кой разправя, че сме вещици? — попита тя.
Кити пребледня, а Майрам се намръщи.
— Кой разпространява тази отрова, дете?
Кити се огледа несигурно.
— Брат ми Бен каза, че го чул от свещеника.
Суки погледна към майка си.
— Бил Фулър също — враждебно изрече тя. — Цяла нощ дрънка глупости.
Майрам се огледа, а после отиде да докосне първото тяло в редицата, което беше по-дребно от другите. Игуменката.
— Показах се нехайна — каза сестра Майрам. — Позволих на скръбта да скрие земните неправди от очите ми.