— Готов сте, милорд — каза Майкъл.
Червения рицар се усмихна — бяха се справили със задачата възможно най-бързо и безболезнено.
— Ти си чудесен оръженосец — каза той и тръгна към лазарета. Надзърна в главния коридор и видя брат си, който седеше на леглото, спуснал крака на пода.
— Не мърдайте оттук — внимателно изрече капитанът. — Майкъл, остани при този човек.
Майкъл кимна и отдаде чест, разпознал тона на капитана.
— Ама… — започна Гавин.
Капитанът поклати глава.
— Не сега, месир.
После тръгна по коридора към другото отделение. Сер Йеханес вече беше минал оттук.
Сим Долния обличаше гамбезона си.
— Имаш ли меч, Сим? — попита капитанът.
Сим кимна безмълвно, а рицарят му посочи изящния гръб на Амичия, която стоеше до сухата мивка в другия край на стаята.
— Не ѝ позволявай да излиза, преди да съм се върнал — рече той. — Нараниш ли я, ще те убия, но не я оставяй да излиза. Ясно ли е?
Амичия рязко се завъртя.
— Какво?!
— За ваша собствена безопасност е, сестро — рече тихо той. — Отец Хенри е убил игуменката, но иска да обвини вас.
— Отец Хенри? — каза тя и тръгна към него с ръка на сърцето. — Свещеникът?!
Капитанът излезе на площадката.
— Ако ви е скъп животът, подчинете се — рече той, пренебрегвайки възраженията ѝ, слезе по стълбите, мина край казармите и излезе на двора. На вратата го чакаше Том Лошия, в доспехи от главата до петите и с алебарда в ръка.
— Лоша работа — каза той.
Рицарят кимна, нахлузи бронираните ръкавици и измъкна капитанската палка от колана си.
— След мен! — нареди Той и Том отвори вратата.
Посрещнаха го с викове, първо гневни, после — изплашени. В двора се бяха събрали всички селяни и арендатори, четиристотин мъже и жени на площ от четиристотин лакътя. Глъчката сякаш беше живо същество.
Пред амбулаторията имаше дървено стъпало, до което двама от войниците му не допускаха никого. В другия край на двора се бяха скупчили дузина едри фермери, с тях бяха и някои от търговците. Капитанът се обърна към Карлъс и той наду тромпета. Гласът му беше силен и пронизителен.
Всички глави се извърнаха към тях и капитанът размаха палката си над сборището.
— Разотивайте се! — изрече той в рязко настъпилата тишина. — Няма нито да преговаряме, нито да се предаваме.
Хората замърмориха заплашително.
— Моля ви, върнете се на постовете и в леглата си и да не говорим повече за това — продължи рицарят, като се стараеше да звучи спокойно и любезно.
Един от търговците вдигна глава.
— Кой сте вие, месир, че да решавате вместо нас?
Капитанът си пое дълбоко дъх и се опита да угаси гневната искра, която лумна в гърдите му. Защо добрите хора винаги го караха да се чувства така?
— Няма да обсъждам това с вас — каза той. — Ако желаете да си тръгнете, ще ви отворим.
Друг фермер изкрещя:
— Майната ти! Това е смъртна присъда! Дивото унищожава земите ни! Стопанствата ни изгоряха, наемнико! Махни се от пътя ни, да не минем през теб!
Йеханес стоеше до лебедката на тежката желязна решетка и му махаше. В ръката си държеше ключ.
— Тази крепост е под защитата на ротата ми — извика капитанът. — Лейди игуменката ми възложи да я пазя и аз ще изпълнявам дълга си, докато умра. Онзи, който ни обсади, не би се поколебал да лъже, мами и манипулира, за да ни унищожи, но няма да позволи който и да е от вас да избяга жив оттук. Единствената ви надежда да оцелеете е като се присъедините към нас и се съпротивлявате до последната си капка кръв. Или още по-добре, до последната капка от тяхната — добави той и се огледа. — Кралят — започна капитанът, макар че титлата почти го задави — идва насам. Не се поддавайте на отчаянието. А сега ви моля да се разпръснете.
— Не можете да се биете с всички ни! — извика фермерът.
Червения рицар въздъхна.
— Всъщност можем да ви избием до крак — високо изрече той. — Огледайте се. Игуменката би ли се предала? Дори не сме я погребали още, а я се погледнете! Нима сте готови да се откажете? — Той пресече двора въпреки възраженията на Том и си проби път през тълпата, докато се оказа лице в лице с едрия селянин.
— Свещеникът рече, че тя е била вещица — каза той. Хората се отдръпнаха от него. — Рече, че всичките така наречени монахини са вещици! — настоя фермерът. — Че душите им са черни като нощта!