Няколко мъже кимнаха. Нито една от жените не помръдна.
Капитанът го хвана под ръка.
— Ела с мен — каза той.
— Не съм длъжен да… ааа!
Фермерът се препъна, неспособен да устои на силата на рицаря, който го повлече след себе си през тълпата и спря до главната порта.
— Погледни — каза капитанът. — Погледни какво е сторил Торн. Той предаде своя крал. Той предаде народа си. Той се превърна в създание от Дивото, в магьосник, който няма равен и не може да бъде озаптен нито от законите, нито от приятелите си. И ти си мислиш, че е по-добър от вашата игуменка? Защото някакъв свещеник ти казал, че черното е бяло, а бялото — черно?
Капитанът сякаш плюеше думите една по една.
— И какво, на тебе ли да вярвам? — изръмжа мъжът.
— Тъй като очевидно си глупак — да. По-добре е да се довериш на човека, който се бие, за да те защити, отколкото на проклетия свещеник, който уби вашата игуменка!
Хората се отдръпваха от него и той реши, че сигурно очите му отново сияят. Селянинът не отстъпи, но челюстта му трепереше.
— И ти си един от тях. Свещеникът казва, че другата вещица е убила игуменката, за да вземе силата ѝ!
Тълпата отново замърмори.
— И ти си един от тях! — извика един мъж най-отпред.
— Аз съм онова, което реша — каза капитанът. — Вие също. Какво решавате?
Том и Йеханес застанаха зад него, а с тях дойдоха още дузина войници с тежки доспехи, както и повечето от стрелците. Останалите бяха по стените и в кулите.
— Не ме принуждавайте да правя това — каза Червения рицар на тълпата.
От разрушения параклис излезе сестра Майрам заедно с Маг шивачката и вдигна ръце, а Маг извика:
— Погледни се само, Бил Фулър! — Тя опря ръце на кръста си. — Играеш си с огъня. Ще стоиш тук, докато те застрелят ли? — Шивачката огледа тълпата. — Върнете се в леглата си, стига толкова. Загубихме игуменката, нека не проливаме повече кръв тук.
— Можем да ги победим — каза Фулър, но по тона му личеше, че лъже и го знае. Маг отиде при него и го зашлеви.
— Винаги си бил слабохарактерен глупак, Бил Фулър — рече тя. — Могат да ни избият, ако се наложи, а ние даже няма да ги одраскаме. И за какво? Врагът е отвън!
От параклиса излезе приставът Йони.
— Хубаво го рече, Маги — рече той и застана до Том Лошия. — Аз представлявам игуменката. Няма да се предадем.
Дъщеря ѝ Суки дойде и застана до нея. Трепереше. Картърови също започнаха да си проправят път през тълпата, а Дан Фейвър застана до Йеханес. Ейми Картър хвана сестра си за китката и я задърпа през двора, а след това се обърна към тълпата.
— Не се дръжте като шайка глупаци! — викна тя. — Омагьосали са ви. Не го ли усещате? Толкова ли сте глупави и невежи, че не го виждате?!
Перачката Лиз излезе напред и застана до Том. Кейтлин Ланторн също пресече двора.
— Курви и уличници — изрече някой и всички се обърнаха едновременно.
Отец Хенри изглеждаше така, сякаш го бяха разпнали. По лицето му чернееха засъхнали пръски кръв, а расото му беше разкъсано и висеше около кръста му, излагайки на показ аскетичното му тяло, цялото покрито с рани.
Тълпата се раздели, за да му направи път и той мина сред хората като крал.
— Уличници и курви! Това ли са съюзниците ти, Сатана? — извика той и спря в края на тълпата.
— Не всички сме уличници, свещенико — каза търговецът Рандъм и навлезе сред хората. — Ейдриън! Алън Чертожника! Какво правите при този човек? Неприятности ли забърквате?
Рандъм обикаляше сред тълпата, търсейки и други познати лица.
— Вие убихте игуменката — каза капитанът.
Отец Хенри изправи гръб и той осъзна, че го е притиснал. Свещеникът беше твърде горд, за да отрече престъплението си.
„Глупак.“
— Тя беше вещица, изчадие на Сатаната, което избра да утоли собствените си апетити, вместо да…
Камъкът удари свещеника по главата и той рязко се извърна. Очите му горяха и за миг вместо на благия разпнат Йесу, той заприлича на луд. От очите му струеше гняв.
— Дръжте го — каза Червения рицар и посочи отец Хенри с палката си.
Том Лошия посегна с алебардата си, закачи крака на свещеника с върха ѝ, препъна го и той падна. Рицарят го ритна жестоко, а щом бронираният му крак се заби в корема му, се разнесе тъп, но съвършено отчетлив звук.
Отец Хенри повърна. Двама стрелци го сграбчиха, вдигнаха го и той се опита да каже нещо, но Том го плесна по стъпалото с края на алебардата и свещеникът изкрещя. Внезапно тълпата се превърна просто в група уплашени хора, които търсеха спасение и се питаха: „Къде е кралят?“