Глава петнадесета
Когато доведе съгледвачите си до брега на Албин, Ранълд Лохлан направо не можа да повярва на очите си. От другата страна на реката плаваха петдесет огромни кораба, подобни на галери. Флотата беше подредена в четири дълги колони, а греблата ѝ се движеха напред-назад като краката на водни насекоми.
Зад гърба му над порталните кули на Албинкърк се вееше кралският флаг, а в полето до големия мост нямаше никакви врагове. Добре познатият му пейзаж бе толкова пуст, че му се стори, че сънува.
Ранълд спря коня си и се загледа в огромните кораби. Пред очите му светна огромен бронзов щит, те завиха едновременно и изведнъж четирите колони, движещи се на запад, се превърнаха в четири редици, които плаваха към северния бряг. Неговият бряг.
Той насочи коня си към пристанищната платформа, където в по-добри времена бе спирал фериботът и им помаха. Отвърна му жена, застанала на носа на най-голямата галера. Беше красива по начин, който предизвикваше благоговение и страхопочитание едновременно, а белият сукман се ветрееше зад гърба ѝ. Ранълд успя да откъсне очи от нея с истинско усилие на волята. Познаваше я отлично от времето, което бе прекарал на юг.
Кралица Дезидерата.
На лицето му се появи неканена усмивка и той се разсмя.
— Кой е това? — закачливо попита Дезидерата своите придворни дами. — Имам чувството, че го познавам.
Лейди Алмспенд се изправи и също помаха.
— Ранълд, варваринът от Хълмовете, милейди — жизнерадостно отвърна тя.
Кралицата се усмихна на секретарката си.
— Ти май се радваш да го видиш — отбеляза тя и лейди Алмспенд седна, може би твърде рязко.
— Той… ми даде една прекрасна книга — колебливо каза тя.
Останалите дами добродушно се разсмяха.
— Голяма ли беше? — попита една от тях.
— И много стара? — рече друга.
— Не беше ли по-скоро един хубав дебел свитък? — вметна лейди Мери.
— Дами! — сгълча ги кралицата. Гребците се смееха толкова силно, че започнаха да губят ритъм, но въпреки течението брегът бързо наближаваше. Щом стигнаха до платформата, кралицата с лекота стъпи на парапета на кораба, скочи на кея и Ранълд Лохлан, когото си спомняше отлично, ѝ се поклони дълбоко и коленичи.
Дезидерата му подаде ръка.
— Много вода изтече, откакто бяхте част от кралската гвардия на сватбата ми.
— За мен беше удоволствие, милейди — усмихна ѝ се той.
Тя погледна зад рамото му, към високия бряг, където Доналд Редмейн бе наредил на хората си да слязат от конете.
— Довели сте същинска малка армия. Да се присъедините към краля ли идвате?
Ранълд сви рамене.
— Братовчед ми изгуби малка армия, господарке. Вече се бихме с отвъдстенците, но аз карам хиляда глави добитък и малко овце и ми се ще да ги продам на кралската армия.
Тя кимна.
— Ще ги купя всичките. Колко искате?
Ако беше изненадан от тона или поведението ѝ, Ранълд го прикри отлично.
— Три сребърника на глава — рече той, а тя се разсмя.
— Умеете да се пазарите — каза Дезидерата. — Приляга ли на един рицар да се пазари с кралицата си?
Ранълд сви рамене, но не можа да откъсне очи от нейните.
— Господарке, бих могъл да кажа, че не съм рицар, а джелепин. Бих могъл да кажа, че съм хълминец, а не ваш поданик — рече той, ухили се и коленичи. — Само че онзи, който не ви признае за своя кралица, би бил невъзпитано копеле и недостоен мъж.
Тя плесна с ръце от задоволство.
— Вие сте истинско въплъщение на Севера, сер Ранълд. Ще ви дам един сребърник на глава.
— Вие сте олицетворение на красотата, господарке, но за един сребърник на глава щях да ги продам на ханджията от Дормлинг. Два сребърника — настоя той, отклони очи към някой зад нея и усмивката му се разшири.
— Помните ли секретарката ми, извънредно начетената лейди Алмспенд? — попита кралицата. — Сребърник и половина.
— Сребърник и половина, които ще получа още от тази страна на реката, така ли? — попита той и се поклони още веднъж, този път на секретарката ѝ, която стоеше до парапета и сияеше. — Два, ако трябва да ги прекарам през реката.
— Колко струва една целувка? — изчурулика лейди Алмспенд и се изчерви от собствената си дързост.
— Всичко! — извика той. — Но тези говеда не са мои, така че не мога да ги продам за една целувка, скъпа моя! — Накрая обаче Ранълд отстъпи. — Ваша светлост, давам ги за два сребърника, но ще закарам добитъка където пожелаете, а хората ми ще се закълнат да ви служат.
Кралицата кимна.
— Спазарихме се. Доведете ми капитана, трябва да прекараме хиляда глави добитък от другата страна на реката — нареди тя и се обърна към Ранълд. — Значи след като си получите мръсните пари, ще извършите военен подвиг заедно с мен?