Выбрать главу

— Не го мразя — призна Сим, а Амичия се обърна към него.

— Душата ти не е изгубена, Сим — каза тя. — Дори сега си повече герой, отколкото злодей.

Стрелецът отстъпи, сякаш го беше ударила, а след това се ухили. После обаче застина.

— Къде така?

Тя му се усмихна.

— Ела да ме пазиш. Отивам да танцувам или поне да гледам другите.

На двора сестра Майрам протегна ръце и се усмихна уморено на Червения рицар, който стоеше с гръб към огъня и свиреше като луд. После се обърна към сестра Ан и помоли да отворят бъчва с пиво.

Том Лошия изпрати един войник да пази избите и сложи друг при казармите. Двамата с Йеханес се дръпнаха от огъня и си шушнаха няколко секунди, след което по-възрастният рицар удвои стражата и принуди няколко мрънкащи мъже да се качат на стената, на места, където чифликчиите щяха да ги виждат. Щом погледна надолу, Йеханес видя Том, който танцуваше с дъщерята на шивачката. През това време Маг, Лиз и сестра Мери Роуз довлякоха един огромен котел с говежда супа до вратата на общата спалня, а стрелците и фермерите с ликуване го пренесоха до огъня.

Появи се и Дългата лапа с няколко бутилки вино и ги подаде на първите мъже, на които се натъкна. Те вдигнаха тост за негово здраве и започнаха да си подават бутилките — от войник на фермер и от фермер на войник, докато ги изпиха до дъно. Един селянин отиде в конюшнята, порови сред вещите си и се върна с кана ябълково бренди, а лютните свиреха ли свиреха.

Лисен Карак — Майкъл

По някое време Майкъл осъзна, че никога през живота си не е свирил така добре. Осъзна още, че на другия ден пръстите ще го болят.

Кейтлин се завъртя вихрено край него и скочи във въздуха, а Даниъл Фейвър я улови. Том Лошия хвана дъщерята на Маг през кръста, а Суки, овдовяла само преди двадесет и четири часа, изквича като момиченце. Сим Долния се въртеше с осемгодишната дъщеря на Уакетови, а сестра Майрам и сестра Мери достолепно танцуваха една с друга, когато Дългата лапа се поклони по континенталному, пое ръката на сестра Майрам в своята и я поведе през двора. Франсис Аткорт се поклони на сестра Мери, която се разсмя и направи реверанс. През това време Амичия танцуваше със сер Йеханес, а Хармодий въртеше Лиз, както приляга на много по-млад мъж и полите се вееха край краката ѝ като кралски плащ. После Амичия танцува със сер Джордж Бруз, а капитанът изпи четвърта чаша от червеното вино на игуменката и продължи да свири. Аверчето накланяше каната с ябълково бренди все по-назад, докато накрая се изтърколи от бурето, на което седеше и се просна по гръб, без да мръдне повече, а фермерите избухнаха в смях. Уил Главореза бе преметнал ръка през раменете на Йони пристава и пееше с цяло гърло, а на светлината на огъня лицето му изглеждаше направо дяволско.

Щерките на Картърови се завъртяха в бърз гиздав танц, измислен от тях самите, момичетата на Ланторн също се включиха, за да не останат по-назад и музиката последва ритъма им. Включиха се още кавали, а Бен Картър измъкна отнякъде една гайда и сякаш изтрезня, докато свиреше на сестрите си. Докато минаваше край него, Фран Ланторн се наведе и звучно го целуна по бузата, а той силно се изчерви и засвири фалшиво, но се овладя и започна отново.

Лисен Карак — Майкъл

Майкъл и господарят му престанаха да свирят и лютните им напуснаха дивата мелодия, която не спря и за миг. Оръженосецът усети ръцете на капитана около раменете си и едва не се разплака. Господарят му не го беше прегръщал преди — нито него, нито когото и да било друг. Лицето му никога не бе изглеждало толкова открито. Толкова… уязвимо.

Внезапно капитанът изчезна в мрака и пламъците.

Лисен Карак — Торн

Торн чуваше музиката и тя го теглеше така, както пламък на свещ би привлякъл насекомите и жабите в спокойна лятна нощ. Той тръгна с тежки стъпки към края на гората и чувствителните му сетива попиха ловешкия смях, танците и гласовете на поне десет музикални инструмента.

Той слушаше ли слушаше… и се изпълваше с омраза.

Лисен Карак — Червения рицар

Червения рицар лежеше, положил глава в скута на Амичия. Тя гледаше озарената от огъня сцена в краката им, а той наблюдаваше извивките на шията и челюстта ѝ. Тя мислеше за това колко простичко може да бъде щастието, а капитанът можеше да проследи потока на мислите ѝ през хванатите им ръце.

Бавно, съвсем бавно, тя наведе устни към неговите, а в последния възможен момент той я близна игриво по носа и двамата прихнаха да се смеят. Капитанът я подхвана под мишниците и започна да я гъделичка, а тя изпищя и се опита да го удари.